Дэвид Балдаччи - Предатели

— Може някой само да му е показал снимката и той да е запомнил чертите ѝ.

— Така е. Клоунът е дал сигнал в момента, в който Дабни е трябвало да тръгне, за да пресрещне Бъркшър. Но когато ги видях онази сутрин, не останах с впечатление, че се познават.

— И тогава той я застреля?

— И тогава той я застреля — отвърна Декър.

— Имам чувството, че направим ли стъпка напред по този случай, веднага след това правим две назад.

— Така се получава при всички случаи — отбеляза Декър.

— Но ние ще разрешим този, нали?

Той не отговори.

Когато се прибраха вечерта, завариха Мелвин Марс да ги чака отвън.

— Защо не се качи? — попита Джеймисън. — Имаш ключ, знаеш кода на алармата…

— Това е вашето жилище, а не моето — отвърна той с усмивка. — Не искам да се натрапвам.

— Още не сме вечеряли. Може да излезем.

— Звучи чудесно.

Тримата се обърнаха и видяха Харпър Браун, току-що слязла от колата си, да крачи към тях.

— И аз ви чаках да се върнете — каза тя, после се обърна към Мелвин и добави: — Не знаех, че и вие правите същото.

— Мелвин Марс, това е агент Харпър Браун от АВР.

Браун изглеждаше заинтригувана.

— Мелвин Марс? Бившият футболист?

Мелвин се усмихна.

— Повечето хора не биха ме описали така. Обикновено започват с: „Мелвин Марс? Онзи от отделението на смъртниците в Тексас ли?“.

— Откъдето Декър ви е измъкнал — отбеляза Браун.

— Всички го измъкнахме — поправи я Декър. — Всички имаме принос. Включително самият Мелвин. Беше с нас до самия край, когато едва не загинахме. Освен това той вече ми се реваншира, като ми спаси живота.

— Впечатляващо — каза Браун. — Четох, че сте получили доста щедра компенсация от федералното правителство.

— Напълно заслужена — заяви Джеймисън. — В интерес на истината, никакви пари не могат да компенсират загубата на двайсет години от живота му.

— Не го оспорвам. Да отидем на вечеря. Така ще опозная по-добре вашия приятел.

— Защо? — попита Декър.

— Когато не съм на работа, мога да бъда много мила, любезна и общителна, Декър — отвърна Браун.

Четиримата се настаниха на маса в средата на виетнамския ресторант, който Браун бе предложила.

Декър прегледа менюто и заяви:

— Нито едно нещо тук не ми звучи познато.

— Мога да поръчам вместо теб — предложи Браун.

Декър остави менюто и отвърна:

— Устройва ме. Има ли пържени картофи?

Мелвин връчи своето меню на Браун и заяви:

— И аз съм в същото положение, затова можеш да поръчаш и за мен.

Браун погледна Джеймисън.

— Ориентираш ли се, или искаш да поръчам и за теб?

— Обожавам виетнамската кухня — отвърна Джеймисън, очевидно подразнена.

Когато сервитьорката дойде, Браун поръча за тримата на виетнамски.

— Скри ми шапката — каза Мелвин, когато жената се отдалечи. — Справяш се с виетнамския по-добре, отколкото аз с английския.

— Хайде, Мелвин, та ти си завършил университет! Имаш диплома по бизнес администрация! — изтъкна Джеймисън.

— Затворът не се отразява благоприятно на умствените способности. Във всеки случай не на моите. Не и след двайсет години.

— Намерихте ли нещо интересно в документацията от офиса на Дабни? — обърна се Декър към Браун.

Тя хвърли поглед към Марс.

— Не мисля, че той има право да чуе това.

— И ние нямаме — изтъкна Декър. — Спокойно можеш да се довериш на Мелвин — добави той.

— Добре. Не открихме нищо интересно, но продължаваме да търсим. Надявахме се да намерим неопровержими доказателства, но останахме с празни ръце. А вие?

— Не открихме никакви доказателства, нито неопровержими, нито каквито и да било други. Но имаме въпроси. Например, ако Дабни е работел с Бъркшър, защо са се срещнали пред Хувър Билдинг? Той вече е имал уговорена друга среща. Ако Бъркшър е била шпионка, съмнявам се, че е имала работа във ФБР.

— Така е.

— Както посочи Джеймисън, ако двамата не са работели заедно, съвпадението е прекалено голямо. Един шпионин да убие друг шпионин, когото изобщо не познава?!

Браун погледна Джеймисън.

— Поредното логично наблюдение, Джеймисън — похвали я Браун. — Проявяваш истински талант в това отношение.

Джеймисън не отговори.

Декър кимна.

— И ако Бъркшър не се е занимавала вече с шпионаж, значи е избрала странен начин да се пенсионира. Апартамент за два милиона и спортен мерцедес в комплект с порутена къща в гората и очукана хонда.

— Съгласна съм — отвърна Браун. — Наистина е странно.