Дэвид Балдаччи - Предатели

— Още не сме открили човека, който едва не ме уби, за да открадне онази флашка. По това време Бъркшър беше мъртва, а Дабни се намираше на крачка от смъртта. Следователно има трети играч.

— И неговата цел е била онази флашка — отбеляза Браун.

— Питам се какво ли е имало на нея — каза Декър.

— Още крадена информация, какво друго? — отвърна Браун.

— Мислиш ли? — попита Декър.

— А какво друго може да бъде?

— Ако знаех отговора, нямаше да задавам този въпрос. Но ако Дабни и Бъркшър са работели заедно, би трябвало да открием някаква връзка.

— Мога да ти кажа само, Декър, че първите ни подозрения по отношение на Дабни датират съвсем отскоро. Работил е и по други проекти на АВР и никога не сме имали проблеми. Освен това Дабни не е имал причина да краде информация по-рано. Бил е в цветущо финансово състояние. Онези дългове от хазарт са го накарали да премине границата. — Тя погледна Марс и попита: — Това си остава между нас, нали?

Той вдигна ръце в знак на капитулация, усмихна се и отвърна:

— Ей, аз съм на ваша страна! Веднага щом излезем от тук, ще забравя всяка дума, която съм чул!

Браун се усмихна и каза:

— Знаех си, че ще се разберем с теб. — После се обърна към Декър и продължи: — Освен това при всяко подновяване на разрешителното му за достъп до секретна информация Дабни е трябвало да се явява на тест с полиграф. Минал е всички проверки.

— Значи си убедена, че кражбата на информация е еднократен акт?

— Освен ако не ми представиш доказателства в полза на противното.

— Но все пак е успял да я продаде доста бързо — намеси се Джеймисън.

— Знам. Каза го и преди. Но това съвсем не означава, че е продавал информация в продължение на дълги години.

— Да се надяваме, че по някое време твоята логика ще съвпадне с нашата — отвърна напрегнато Джеймисън.

Двете жени се измерваха с поглед в продължение на няколко секунди. За щастие, в този момент пристигнаха поръчките им и всички започнаха да се хранят.

Браун погледна Марс и попита:

— С какво се занимаваш сега?

— Тренирам един гимназиален футболен отбор. И се опитвам да подредя живота си.

— Между вас има нещо общо — отбеляза Декър.

— Какво е то? — попита Мелвин.

— И двамата сте богати.

Когато Марс погледна Браун, тя отвърна:

— Заслугата не е моя. Наследих всичките си пари. Чиста проба късмет.

— Това е чудесно! — промърмори Джеймисън под нос.

— Аз не се смятам за богат — каза Марс. — Може би щях, ако бях заслужил парите си на игрището.

— Ти си ги заслужил, Мелвин — каза Декър. — С двайсет години от живота си.

След като приключиха с вечерята и напуснаха ресторанта, Браун и Марс тръгнаха отпред, увлечени в разговор, а Джеймисън и Декър ги следваха на три-четири метра.

— Браун се оказа със завидно потекло — отбеляза Джеймисън.

— Но не лежи на чужди лаври и не прекарва времето си по приеми, галавечери и прочие глупости. Облякла е униформа и се бори в името на добра кауза.

— Тя е просто съвършена .

Декър я изгледа.

— Пак започваш да ревнуваш, Алекс. Не ти отива.

— Да, знам — въздъхна тя. — Но в тази жена има нещо, което ме вбесява само като я погледна. Случвало ли ти се е някога?

— Да, когато бях в пети клас, учителката ме дразнеше, но го преодолях.

Отпред Марс каза нещо и Браун се засмя, побутна го закачливо и за миг го хвана под ръка.

Джеймисън мигом погледна Декър.

— Какво беше това?

— Кое? — попита Декър, който бе потънал в собствените си мисли и не следеше с поглед Мелвин и Браун.

— Нищо! — смотолеви тя.

След като се разделиха с Марс и Браун, които потеглиха с колите си, Декър и Джеймисън се прибраха в апартамента.

— Не стигнахме до никъде — каза Джеймисън. — Тя очевидно не иска да сподели нищо с нас. — Когато Декър не отговори, продължи уморено: — Знаеш ли, когато човек разговаря с някого, очаква от него някаква реакция.

Метна палтото си на закачалката до вратата и щом се обърна, замръзна на място. Пред нея стоеше мъж с черна маска, която плътно покриваше лицето му. В ръката си държеше пистолет, насочен към гърдите на Декър.

— Май имаме посетител — каза Декър.

Мъжът посочи с пистолета си нагоре и двамата вдигнаха ръце. Той подхвърли на Джеймисън чифт белезници, тя посегна и ги улови. Нападателят им посочи Декър.

— Иска да ме закопчаеш с тях.

— Това ми е ясно. Кой си ти?

Вместо отговор мъжът запъна петлето на ударника.

— Просто го направи, Алекс. И не задавай повече въпроси.