Дэвид Балдаччи - Предатели

— Искаш да кажеш, че най-вероятно е продължила да шпионира до деня, в който е била убита? — попита Джеймисън.

— Смятам, че е възможно. Не бива да изключваме подобен вариант. Както не бива да изключваме и възможността Дабни да е шпионирал през всичките тези години.

— Какви доказателства имаме, че Дабни отдавна е бил чужд агент? — попита Богарт.

Джеймисън се намеси, преди Декър да каже и една дума.

— Какво ще кажете за факта, че е успял, при това за съвсем кратък срок, да продаде секретна информация на стойност десет милиона долара на врагове на страната ни и с парите да покрие комарджийските дългове на зет си? Ако е бил честен и почтен гражданин, как е намерил купувач за подобна сума, и то за толкова кратко време? Един от възможните отговори е, че ако наистина е бил шпионин, той е познавал хора, готови да платят за подобна информация.

Милиган и Богарт се спогледаха.

— По дяволите! — възкликна Милиган. — Това не ми беше хрумвало!

Декър погледна Джеймисън и отбеляза:

— Добро попадение, Алекс.

Тя се усмихна и отвърна скромно:

— Случва ми се от време на време.

— Дяволът е в детайлите, в най-малките детайли — добави Богарт. — Затова предлагам да насочим вниманието си към времето, което Дабни е прекарал в АНС, и да видим какво ще открием. А после да продължим напред към настоящето.

— Не мисля, че имаме друг избор — каза Декър.

— Ще се наложи да привлечем още агенти — каза Милиган. — Ще трябва да прегледаме камара от документи. А и служителите на АНС не са от най-отзивчивите, когато става въпрос за съвместна работа с друга агенция. Да не говорим, че едва ли ще останат очаровани да чуят, че вероятно от трийсетина години сред тях е работил шпионин.

— Как се връзва това предположение с информацията, която получихме от агент Браун? — попита Джеймисън. — Тя твърди, че Уолтър Дабни е откраднал секретна информация от АВР, която е продал на врагове на страната. Но ако Дабни е шпионирал през всичките тези години — от времето, когато е работил в АНС до деня на смъртта си, — това означава ли, че е работил в тандем с Ан Бъркшър? И че сделката, която е сключил, за да покрие дълговете на зет си, е еднократно действие? Дали са му парите, за да спаси семейството на дъщеря си в замяна на дългогодишната му вярна служба? В такъв случай защо му е било да убива Бъркшър?

— Както казахме преди, за да ѝ затвори устата, ако тя наистина е била негов отговорник — отвърна Милиган. — Опитвал се е да заличи всички улики, преди да се самоубие. Бъркшър може да не е знаела, че Дабни е неизлечимо болен.

Декър се размърда на мястото си.

— Но ако са работели заедно, защо е избрал за място на срещата улицата пред централата на ФБР? Защо е превърнал убийството ѝ в публично зрелище? Защо не я е убил без свидетели? Защо не са се срещнали в онази нейна къща в гората например? Убийството, което Дабни извърши на публично място, съсипа репутацията му и привлече нежелано внимание към семейството му, а по всичко изглежда, че той много е обичал жена си и дъщерите си. В това няма логика.

— В целия случай няма логика — отвърна уморено Милиган.

— Не, за някого има — възрази Декър. — Трябва само да достигнем това ниво на познание.

— Каквото и да правим, няма да е нито бързо, нито лесно — отбеляза Богарт. — Може да ни отнеме години.

— Възможно е — каза Декър. — А може да се справим и за много по-кратко време.

— Аз ще се захвана с онази част от разследването, която води към АНС. Ти какво смяташ да правиш, Еймъс?

— Мисля, че трябва да проучим по-подробно Дабни, за да разберем мотивацията му. Ще разговарям отново със семейството.

— Вече го направихме — възрази Милиган.

— Но тогава не подозирахме, че той е бил чужд агент в продължение на много години.

— Нали няма да им го кажеш? — попита разтревожен Богарт. — Това не е най-добрият начин да ги накараш да ти сътрудничат.

— Мисля, че знам как да го формулирам — отвърна Декър и се надигна от мястото си.

Отвори им домашната помощница, която бяха видели при предишното си посещение, шейсети на годишна жена с вдигната на кок прошарена коса. Беше облечена със същите дрехи: черен панталон, бяла блуза и черни обувки с гумени подметки. Декър нямаше представа дали това е работното ѝ облекло.

— Няма ги — каза им тя.

— А имате ли представа кога ще се върнат? — попита Джеймисън.

— О, след около половин час. Отидоха до погребалната агенция. Погребението е утре. — Тя поклати тъжно глава. — Божичко, какъв срам! Беше толкова добър човек! Не мога да повярвам, че се е случило!