Дэвид Балдаччи - Предатели

— Тук пише, че някоя си Ана Серийзамок е получила награда за оказаните услуги.

— Шпионски услуги — уточни Браун.

— И коя е тази Ана Серийзамок?

— Мисля, че отговорът се крие в това как ще преведем името на английски.

— Как?

— Ана е руският вариант на Ан. Нали си чел „Ана Каренина“? Азбуката все пак е различна. Не преведох фамилията ѝ, защото исках да те държа в напрежение.

Декър я погледна.

— В живота ми има достатъчно напрежение.

— Не се съмнявам.

— И така, какво означава Серийзамок?

— Буквално Грейлок.

— Добре, как ще ни помогне това?

— Грейлок е планина в Масачузетс.

— Все още не виждам никаква връзка.

— Тя е най-високата планина от планинската верига Бъркшър.

Декър впери поглед в листа.

— Ан Бъркшър.

— Потвърди се, че автобиографията, която Бъркшър е представила в училището, е фалшива — каза Богарт. — Някой е хакнал базата данни на Вирджинската политехника и е вкарал там нейните лични данни, оценки и прочие. Направено е много професионално.

— А отпечатъците, използвани при проверката? — попита Джеймисън.

Двамата с Декър седяха до Милиган във вашингтонския офис на ФБР.

— Очевидно някой е създал измислен профил на Бъркшър и го е качил в базата данни на Политехниката, като не е пропуснал да добави и отпечатъци, свидетелстващи за липса на криминално минало. Препоръките ѝ изглеждат напълно достоверни, но също са фалшиви.

— А това не е никак лесно — отбеляза Милиган.

— Но не е невъзможно, когато зад гърба ти стои чуждо правителство — добави Богарт.

— Добре, ако съдим по информацията, която Браун преведе от руски, изглежда, че Бъркшър е била руска шпионка, при това от доста години. Пристигнала е в страната може би през осемдесетте и е започнала дейността си като отговорник на руски агент, работил по всяка вероятност в АВР. Десетилетия по-късно се появява под нова самоличност и в крайна сметка се установява в Рестън, където си купува апартамент за два милиона долари и скъпа кола, а в свободното си време работи като учителка и доброволка в хоспис.

— И накрая умира от ръката на Уолтър Дабни, който неотдавна е откраднал секретна информация, за да покрие дълговете на своя зет комарджия — довърши Джеймисън.

— Наистина ли сме сигурни, че я е откраднал неотдавна? — обади се Богарт.

— Какво имаш предвид? — попита Милиган.

— Ами ако Дабни е бил къртицата, която търсим? Не забравяйте, че преди да основе собствена компания, той е работил за АНС. Уликите от склада, нает от Бъркшър, не водят до категоричния извод, че тя е била отговорник на агент в АВР. Наличието на служебна карта от АВР не изключва възможността чуждият агент да е бил внедрен в АНС например. Времето съвпада, тъй като Дабни е работил там през осемдесетте.

— Не открихме никаква връзка между Дабни и Бъркшър — изтъкна Милиган.

— Ако двамата наистина са били шпиони, можем да очакваме, че са положили сериозни усилия никой да не открие такава връзка. От Нанси Билингс научихме, че Бъркшър е използвала същия израз като Дабни. „Мислиш си, че познаваш някого…“ Това или подсказва наличието на връзка, или е невероятно съвпадение.

— Не забравяйте — обади се Джеймисън, — че по онова време Ан Бъркшър едва ли е използвала това име. Възможно е между тях с Дабни да има връзка, но тогава тя се е подвизавала с друга самоличност. Настоящото ѝ име вероятно е свързано с информацията, която открихме в онзи документ. Ана Серийзамок се е превърнала в Ан Бъркшър.

Богарт се облегна на стола си.

— И как да открием връзката между тях, при положение че двамата са работили заедно през осемдесетте и нямаме представа какво име е използвала тя по онова време?

— Да не забравяме, че хората се променят с годините — каза Милиган. — Съмнявам се, че ще открием някого, който да я познае. А и не разполагаме с нито една нейна снимка от онзи период.

— Можем да помолим компютърните специалисти да съставят неин образ, който да ни покаже как е изглеждала като по-млада — предложи Богарт.

Погледна Декър и каза:

— Еймъс, струваш ми се необичайно мълчалив. За какво си мислиш?

— Защо е спряла да шпионира?

— Какво? — възкликна Богарт.

Декър вдигна превода на листа, който откриха в склада.

— Запазила е това. Очевидно то я е изпълвало с гордост. Запазила е флопи диска и куклата, които са инструменти на шпионския ѝ занаят. Това също показва, че се е гордеела с онова, което върши. Защо е престанала да го прави? Предположихме, че е променила решението си, когато е започнала да преподава в училището и да се грижи за болните в хосписа. Защо тогава е запазила вещи, които разкриват по безспорен начин шпионското ѝ минало?