Дэвид Балдаччи - Предатели

— Как се казвате? — попита Декър.

— Сесилия. Сесилия Рандал. Но всички ме наричат Сиси.

— Сиси, можем ли да ги изчакаме вътре? — попита Декър. — Важно е.

В първия момент жената се поколеба, но после отвори широко вратата и ги покани да влязат.

— Знам, че сте от ФБР. Да ви донеса ли нещо за пиене?

— Не, ние… — започна Джеймисън.

— Бих искал чаша кафе, ако не ви затруднявам — каза Декър.

— Няма проблем. Имаме кафе машина с капсули. Ей сега ще стане.

Декър и Джеймисън я последваха в кухнята, където тя извади кутия с капсули.

— Нормално или безкофеиново? — попита Сиси.

— Истинско кафе, без захар и сметана.

Сиси приготви кафето, докато Декър я наблюдаваше.

— Хубава кухня — отбеляза Джеймисън.

— Чудесна е — отвърна гордо Сиси. — Госпожа Дабни я реновира два пъти, откакто купиха къщата. Има вкус за тия неща.

— Да разбирам ли, че отдавна работите за тях? — попита Джеймисън и погледна крадешком Декър.

— Повече от трийсет и пет години. Сменях памперсите и на четирите момичета. Тук, в тази къща.

— Охо! — възкликна Джеймисън. — Толкова отдавна!

— Те са прекрасно семейство.

— Това означава, че господин Дабни е купил къщата, докато все още е бил в АНС — каза Декър.

Сиси извади една чаша и я постави под кафе машината.

— Не знам кога е бил там. Той никога не говореше за работата си, поне с мен.

— Кварталът е доста скъп. Може би я е купил, след като е основал компанията и се е замогнал.

— Нямам представа от тези неща. Но знам, че госпожа Дабни имаше пари.

— О, тя ли ви го е казвала?

— Не директно. Но си личеше, че е израснала в богато семейство по начина на обличане, походката, говора… Навремето господин Дабни съвсем не се обличаше така елегантно. Спомням си го каква таратайка караше, преди да купи това място, а после си взе жълто порше. Това беше много красива кола.

— Порше? Страхотно — отбеляза Джеймисън и погледна Декър. — Значи господин и госпожа Дабни винаги са живели добре. До неотдавна — побърза да уточни тя.

Когато чашата с кафе се напълни, Сиси я подаде на Декър, след което изхвърли празната капсула в кофата за смет.

— Е, всички си имат проблеми и госпожа Дабни не прави изключение.

— Имате предвид и преди? — попита Декър.

— Да, едно време. — Тя се поколеба и зашепна, макар наоколо да нямаше никого: — Пометна на два пъти, а веднъж бебето се роди мъртво. Момиченце. Беше ужасно.

— О, господи! — възкликна Джеймисън. — Кога се случи това? Преди да се родят четирите дъщери ли?

— Мъртвото бебе се е родило преди тях. Случило се е, преди да започна работа тук, но веднъж госпожа Дабни ми разказа. А двата спонтанни аборта бяха между Аманда и Натали — обясни Сиси, докато бършеше кафе машината с кърпа. — Но те също си имат проблеми.

— Забелязах ръката на Аманда и пръстите на крака на Натали — каза Декър.

— Да, така са по рождение. Освен това всички момичета страдат от тежка форма на астма. Но пък са много умни. Освен това Аманда и Натали вече имат свои деца.

— А другите момичета?

Сиси зашепна отново:

— Честно казано, подочух, че Джулс и Саманта имат проблеми в това отношение. Имам предвид да родят бебета. Може затова да не са се омъжили все още.

Джеймисън се огледа.

— Смятате ли, че госпожа Дабни ще остане да живее тук?

— Не знам. Трябва да призная, че това ме притеснява. Толкова отдавна работя тук и семейството винаги се е грижело добре за мен. Но ако госпожа Дабни се премести при някоя от дъщерите си, няма да има нужда от помощта ми.

— Да се надяваме, че ще реши да остане.

— Възможно е — отвърна Сиси, макар да не изглеждаше убедена. — А сега имам работа, затова…

Декър и Джеймисън ѝ благодариха и отидоха да изчакат Ели Дабни и дъщерите ѝ в библиотеката.

— Божичко, нямах представа, че са преживели толкова много! — прошепна Джеймисън. — Това прави ситуацията още по-трудна.

Декър не каза нищо. Седеше в креслото си и оглеждаше помещението. Нещо привлече вниманието му. Черна презрамка на чанта, която стърчеше от едно чекмедже на бюрото. Той отиде до него, отвори го и измъкна чантата.

— Какво е това? — попита Джеймисън.

Декър дръпна ципа и извади някакво електронно устройство.

— Много стара видеокамера. Използва касети стандарт VHS.

— Има ли касета вътре?

— Не, но има една неразопакована.

Декър бръкна по-дълбоко в чантата и извади разкъсана целофанова опаковка от друга касета. После отвори останалите чекмеджета на бюрото и прегледа съдържанието им.