Дэвид Балдаччи - Предатели

— Но как това ще обясни убийството ѝ? — попита Джеймисън. — Знаем, че Дабни е откраднал секретна информация. — Тя погледна Браун. — Нещо подсказва ли ти, че Дабни и Бъркшър са работили заедно?

Браун се поколеба.

— За бога, не можеш ли поне да кимнеш или да поклатиш глава? — възкликна отчаяно Джеймисън.

Браун поклати глава.

Джеймисън се обърна към Декър:

— Добре, каква е връзката?

— Не знам — призна той. — Но намерим ли отговора на този въпрос, можем да намерим отговорите на всички останали.

Браун взе служебната карта.

— Мога да проверя кога АВР е издавала този тип карти. Сменяме ги периодично, така че ще получим конкретен интервал от време.

— Едва ли е случаен фактът, че Бъркшър е запазила този лист хартия — каза Декър.

Браун кимна.

— Ще го прочета внимателно. Може да ни даде някоя улика.

— А флопи дискът? — попита Джеймисън.

Богарт го взе.

— Отдавна не сме виждали подобно нещо. Наложи се да го отнесем в лабораторията. Каквото и да е имало на него, не може да бъде прочетено.

— На руски ли е? — попита Джеймисън.

— Компютърни нули и единици — отвърна Богарт. — В това няма никаква логика.

Декър взе куклата.

— Не очакваш да научиш нещо от нея, нали? — попита Милиган.

Декър погали косата на куклата.

— Не очаквам нищо. Просто ще вървя натам, накъдето ме водят следите.

Телефонът му изпиука. Беше напомняне за срещата им с Нанси Билингс.

Декър се изправи.

— Като в този момент. Да вървим, Алекс.

Нанси Билингс наближаваше четирийсет, имаше светлоруса коса, халка на носа и безгрижни маниери. Посрещна ги в „Старбъкс“, облечена с джинси и вълнен пуловер. Поръчаха си кафе и седнаха на една маса в дъното на заведението.

— Чудех се дали ви е позволено да носите халка на носа. Все пак сте преподавател в католическо училище, нали? — попита Декър.

— Не. Нося я само когато не съм на работа. Правилата при нас са доста строги. Както за учениците, така и за учителите.

— Какво можете да ни кажете за Ан Бъркшър? — попита Джеймисън.

— Какво точно ви интересува? Бях изумена, когато чух какво се е случило.

— Близки ли бяхте?

— Може да се каже. Няколко пъти ме е замествала. Веднъж боледувах, друг път ходих на обучение за учители, два пъти ми се наложи да пътувам до друг щат, за да помогна на майка ми. Баща ми страда от деменция.

— Съжалявам — каза Джеймисън.

— Ан беше много добра, придържаше се към учебните планове, имаше подход към учениците… Никога не съм получавала оплаквания.

— Двете с нея общували ли сте извън училище? — попита Декър.

— Да. Срещахме се всеки път, след като ме заместваше. Разказваше ми какво се е случило в часовете… такива неща. Излизахме да пием кафе. Мисля, че бях единствената ѝ приятелка. Имам предвид, че тя никога не говореше за никого… изглеждаше самотна.

— За какво разговаряхте?

— Най-често говорех аз. Ан обикновено мълчеше. Не съм сигурна дори дали имаше роднини.

— Все за нещо е говорила.

— Да, за учениците, за уроците. За състоянието на образованието в Америка.

— И какво смяташе тя за него? — попита Джеймисън.

Билингс се намръщи.

— Честно казано, не го одобряваше. Намираше, че децата не са достатъчно натоварени. И че са презадоволени.

— Знаете ли, че е живяла в апартамент за два милиона долара и е карала мерцедес?

Изумлението на Билингс бе достатъчно красноречиво.

— Какво? Не може да бъде! Мислех, че е бедна като мен. Никога не е споменавала…

— Нещо друго?

— Децата споделяха, че е много строга и не позволява никакви лудории. Това не е лошо за една гимназия. Отпуснеш ли им юздите, стават неконтролируеми. Ан обаче си беше спечелила тяхното уважение.

— Какво преподаваше?

— Математика. Справяше се отлично. Аз преподавам алгебра и основи на висшата математика. И мисля, че съм доста добра. Това беше специалността ми в колежа. Но трябва да призная, че Ан ме надминаваше в тази област. Децата споделяха, че с лекота решава на дъската задачи, с които никога преди не се е сблъсквала. И винаги е намирала отговор на всеки въпрос, който са и задавали. Всъщност тя ми помагаше в съставянето на учебните планове и ми показваше по-рационални решения с помощта на някои формули. Предполагам, че също беше завършила математика.

— Не сме сигурни — отвърна Джеймисън. — В автобиографията си е посочила компютърни науки, но това може да не е вярно.

— Какво искате да кажете? Как така може да не е вярно? — попита Билингс.