Дэвид Балдаччи - Предатели

— Какво друго?

— През две хиляди и осма получихме разрешение да извършваме превантивни контраразузнавателни операции както у дома, така и в чужбина.

— И как по-точно го правите?

— По стандартния начин. Внедряваме шпиони, разпространяваме дезинформация, оказваме негативно въздействие върху информационните системи на страната… Може да ти е интересно да чуеш, че при последната операция действахме съвместно с Бюрото. През две хиляди и дванайсета разширихме обхвата на дейността си. В агенцията ни се вля управлението за агентурно разузнаване към Министерството на отбраната, което рязко увеличи броя на тайните ни операции в чужбина. Очевидният фокус на тази дейност беше военният потенциал на други държави.

— Какъв е фокусът ви в момента?

— И тук няма нищо изненадващо. Ислямските терористи, предимно ИДИЛ и „Ал Кайда“, Северна Корея, Иран, най-вече трансферът на военни и ядрени технологии, Китай и Русия, които увеличават военния си потенциал…

— А руските хакери, които се опитват да влияят на политическите процеси у нас?

— Отговорът е „да“, Декър. Подобни действия могат да подкопаят устоите на нашата демокрация.

— Покривате доста широка сфера от дейности.

— Това обяснява защо в агенцията работят седемнайсет хиляди души.

— Стана дума за внедряване на шпиони. А вие откривали ли сте къртици, внедрени в АВР?

Браун кимна и изражението и помръкна.

— Случвало се е с всички разузнавателни служби. Ние конкретно пострадахме най-тежко от случая „Монтес“. Ана Белен Монтес беше анализатор, много високопоставена, много уважавана. Оказа се, че в продължение на повече от двайсет години е шпионирала в полза на Куба. Нанесе ни сериозни вреди. По всяка вероятност някои наши агенти загинаха заради нея.

— Никога не съм чувал това име.

— Не се учудвам. Арестуваха я веднага след Единайсети септември. Терористичните атаки засенчиха всички останали новини в продължение на месеци.

— И как я разкрихте?

— Чрез класическа детективска работа. Помогна ни обстоятелството, че шпионите следват стандартни процедури. Късовълнови радиостанции, кодиращ софтуер, предаване на информация на оживени места, необичайни пътувания в чужбина… Благодарение на това колегите успяха да сглобят парченцата от пъзела.

— Човек би предположил, че шпионите са поумнели и променят стереотипите си, пробват нещо ново.

Тя поклати глава.

— Те са като бомбаджиите, Декър. Научих много за тях, докато работих като сапьор. Свикнат ли да правят нещо по определен начин, не обичат да се отклоняват от него. Наричаме го „сигнатура на бомбата“. Така преодоляват всички спънки и се предпазват от преждевременен взрив, но това ни позволява да идентифицираме кой точно…

Декър стана от стола си и излезе. Браун скочи и хукна след него.

— Охо! — възкликна Браун и се огледа смаяно.

Двамата с Декър току-що бяха влезли в луксозния апартамент на Бъркшър.

— Прав си, наистина не си е знаела парите.

Декър не отговори. Тръгна по коридора и Браун бързо го последва. Влезе в банята и се насочи към тоалетната чиния. Свали тоалетната хартия от поставката ѝ и измъкна тръбичката, която минаваше през рулото. Отвори я и изруга:

— По дяволите!

Беше празна.

— Какво очакваше да намериш? — попита Браун.

Той я заобиколи, излезе от банята и тръгна по коридора. Нахълта във втората спалня и отвори вратата на долепената до нея баня. Впери поглед в поставката за тоалетна хартия.

Свали рулото от стената, измъкна тръбичката и… Ето!

— Ключ! — възкликна Браун.

— Както сама каза, шпионите са като бомбаджиите, не обичат да променят навиците си.

— Използвала е подобно скривалище и преди, така ли?

— Да, в онази къща в гората.

— Какво ли отваря този ключ?

Декър го огледа по-внимателно.

— Може да е какво ли не. Катинар например.

Излязоха от банята и Декър седна на един стол в спалнята за гости. Затвори очи и върна лентата на спомените си. Браун го наблюдаваше с любопитство.

Минута по-късно той отвори очи, излезе в коридора и погледна през широкия прозорец към улицата под тях.

— Ако имаш нещо важно, което не искаш да скриеш тук, но държиш да е сравнително наблизо, какво ще направиш? — попита Декър.

— Ще го прибера в склад под наем.

— Наоколо няма такива — отвърна Декър, който продължаваше да гледа през прозореца. — Кварталът е прекалено скъп, наемите са много високи и подобна дейност не е икономически оправдана.