Дэвид Балдаччи - Предатели

Декър стана и излезе.

Картър въведе няколко команди и извика въпросните кадри.

— Прав е — замислено каза Браун, докато се взираше в екрана.

— Проклетият му кучи син извади късмет — отвърна той.

— Не вярвам да е късмет — заяви Браун и стана.

— Кой, по дяволите, е този тип? — попита Картър.

Браун погледна към вратата и каза:

— Аз самата още не съм намерила отговора на този въпрос.

Декър я чакаше в коридора. Беше се облегнал на стената, пъхнал ръце в джобовете на панталона си.

— Мисля, че хвърли в потрес добрия полковник — каза Браун.

— Да. Възможно ли е да има още такива случаи, но за тях да не знае никой?

— Не виждам как. Самата идея за разобличаване на злоупотребите и завеждане на дело изключва подобна възможност. Всичко отива в архива.

Декър въздъхна и затвори очи.

— Между другото, забеляза ли други грешки?

— Девет. Но нищо сериозно, затова реших да оставя „добрия“ полковник да ги потърси.

— Голям образ си. Трябва да призная, че Картър е задник и нямам нищо против, че му натри носа.

— И така, не става въпрос за „разобличителка“ — заключи Декър и отвори очи.

— Очевидно не, освен ако не е правела същото, но в друга сфера.

— Богарт проверява точно това.

— Какво ще правим сега?

Декър се огледа.

— Можеш да ми разкажеш за агенцията, за този свят тук.

— Защо?

— А защо не?

Браун се замисли и отвърна:

— Добре, ела с мен.

Тръгнаха по коридора и влязоха в кабинета ѝ. Беше малък, семпъл, без прозорци. На бюрото нямаше нито лист хартия. Само лаптоп.

— Не си падам по хартията — обясни тя. — А агенцията не си пада по прозорците. Съображения за сигурност, нали разбираш.

Браун посочи стол, на който Декър седна. Тя се настани зад бюрото.

— Какво искаш да знаеш?

— Какво можеш да ми кажеш?

— Мога да започна от самото начало. Робърт Макнамара създава Агенцията за военно разузнаване по времето, когато е министър на отбраната в администрацията на Кенеди.

— Макнамара. Същият, който после се справи така „блестящо“ във Виетнам.

— Съобщавам ти само фактите, без да правя коментари.

— Каква е основната ви задача?

— Събиране на разузнавателна информация. Използваме предимно агенти, за разлика от някои други служби.

— С други думи, агентурно оперативно разузнаване?

Тя кимна.

— Само в чужбина ли работите?

— Защо само там, след като голяма част от онова, което ни интересува, се случва на родна земя?

— В такъв случай работите навсякъде по света.

— Това не е тайна.

— Нещо да се е променило в начина ви на работа?

— Накъде водят тези въпроси, Декър?

— Към истината, надявам се.

— Чия истина?

— Нямам претенции. В момента всяка истина е добре дошла за мен.

— Да не би да смяташ, че не казвам истината?

Вместо отговор той посочи малък плакат на стената зад гърба ѝ. Беше рекламен постер, с който АВР набираше служители.

Декър прочете на глас думите, отпечатани върху него:

— „Говориш езика, потапяш се в културата. Можеш да бъдеш всеки на всяко място по света“. — После я погледна и попита: — И за теб ли важи?

— Ще отбележа само, че това е част от работата.

— А можеш да стигнеш и по-далече. И да споменеш нещо по-актуално от проклетия Робърт Макнамара.

— Не съм сигурна, че искам.

— Е, тъй като аз съм ченге, позволи ми да ти кажа кое е част от моята работа. Хората извършват престъпления, а полицаите ги разкриват и арестуват. Елементарна линейна философия. От точка А до точка Б и от точка Б до точка В.

— В моя свят не разсъждаваме по този начин.

— Вярно. Вие искате престъпниците да вдигнат света във въздуха, докато работите върху някаква тъпа шпионска история за задни вратички към компютърни програми, които можете да използвате в следващия си живот.

Браун вдигна крака на бюрото си и се облегна на стола.

— Добре, разбирам логиката ти — отвърна тя и събра мислите си. — Преди десетина години АВР поиска да ѝ се даде възможност да вербува американски граждани, които да използва като шпиони и информатори.

— Толкова необичайно ли е това?

— Не. Но АВР пожела да прави това, без да разкрива пред гореспоменатите граждани, че е федерална агенция.

— Какъв е смисълът от това?

— Очевидно никакъв. Тази формулировка бе премахната от документите, които уреждат вербуването на американски граждани.

— И това означава ли, че АВР е изоставила тази практика?

— Аз не го правя. Но не мога да говоря от името на моите колеги.