Дэвид Балдаччи - Предатели

— Къде беше, Декър? — попита тихо тя.

— Съжалявам, Алекс. Бях с агент Браун. Хрумна ми нещо, споделих теорията си с нея и се разбрахме да работим заедно.

— Чудесно, наистина чудесно.

Той като че ли не долови острата нотка в гласа ѝ.

— Свързано е с…

— Човекът, който не забравя нищо — каза тя.

Декър я погледна объркано.

— Какво?

— Е, не е съвсем вярно — продължи Джеймисън.

— Не разбирам какво означава това.

— Добре тогава, позволи ми да те просветя. — Тя замълча, пое си дъх и продължи с остър тон: — Забрави, че днес имахме уговорка за вечеря с Мелвин. В „Котън“ на Четиринайсета улица.

Декър пребледня.

— О, господи! Алекс, аз…

Тя повиши тон и продължи:

— Чакахме те в ресторанта цели два часа. Цели два часа, по дяволите! Звънях на Богарт. Звънях на деветстотин и единайсет. Звънях на всеки, за когото се сетих.

— Защо не позвъни на мен?

— Звънях ти! Цели дванайсет пъти!

Декър бръкна в джоба си и извади телефона. Пребледня още повече.

— Забравих, че съм изключил звука.

— Забравил си още нещо? Абсолютната памет май ти изневерява.

— Алекс, аз…

Очите ѝ се напълниха със сълзи.

— Можеш да прослушаш тревожните ми съобщения по-късно. Можеш да се позабавляваш с тях.

Преди той да успее да каже каквото и да било, тя му обърна гръб, профуча по коридора и се прибра в стаята си. Вратата ѝ се затръшна силно.

Декър погледна телефона си и видя всичките пропуснати обаждания. Седна край кухненската маса и прослуша гласовите съобщения от Джеймисън — едно от друго по-тревожни. Тя звучеше така, сякаш ще се побърка от притеснение. А предвид обстоятелството, че той съвсем наскоро бе убил двама души и сега имаше врагове, страховете ѝ не бяха безпочвени.

Старият Декър щеше да отиде до стаята ѝ, да почука на вратата и да се извини.

Новият Декър продължи да седи на стола и да се взира през прозореца в мрака.

На следващата сутрин Джеймисън стана, изми лицето си и отиде в кухнята да си направи кафе.

И замръзна на място.

— Цялата нощ ли прекара тук?

Декър вдигна поглед.

— Декър, седем сутринта е — каза тя. — Лягал ли си изобщо?

Вместо отговор той вдигна телефона.

— Прослушах всичките ти съобщения. Всичките.

Джеймисън се намръщи и се облегна на стената. Загърна се с пеньоара, защото в апартамента бе доста хладно.

— Добре — произнесе бавно тя.

— Изложих се, Алекс. Извинявай. Съжалявам, че те разтревожих. И че пропуснах вечерята.

Тя седна до него, разтри очи и го погледна.

— Може би не трябваше да реагирам толкова емоционално, когато не се появи… Все пак те познавам. Не ти е за пръв път да пропускаш уговорка. — Повъртя колана на пеньоара си и добави: — Но заради всичко, което преживя покрай Амая, реших, че ти се е случило нещо лошо.

— Обещавам винаги да отговарям на обажданията ти. Не го ли направя, най-вероятно наистина ще трябва да звъниш на деветстотин и единайсет.

Джеймисън се усмихна неохотно, стисна ръката му и стана, за да приготви кафе.

— Обадих се снощи на Мелвин да му кажа, че си добре.

Декър трепна, защото така и не му бе хрумнало да направи подобно нещо.

Какво ми има, по дяволите?

— Благодаря.

— Може ли да вечеряме заедно днес? — попита предпазливо тя.

— Да, добре.

— Не бързай да приемаш. После да не съжаляваш.

Джеймисън донесе две чаши кафе и постави едната пред Декър, преди да седне срещу него.

— А сега да поговорим за твоята теория.

Той ѝ изложи най-подробно догадките си. Тя остана впечатлена.

— Информаторка, разкрила злоупотреби? Това би обяснило много неща.

— Проблемът е да открием наистина ли е била такава. Хората с променена самоличност са твърде много.

— Едва ли е толкова трудно. Можем да разпратим снимката ѝ. Все някой ще я познае.

— Работата е там, че снимката ѝ беше навсякъде. Всички медии я показаха след убийството, но никой не се обади, за да каже, че я познава.

Джеймисън отпи от кафето си. Изглеждаше объркана.

— Така е. Чудя се защо никой не се обади.

— Очевидно е променила името си. Но може да е променила и външния си вид.

— Пластична операция ли имаш предвид?

— Има много начини да се преобразиш, без да лягаш под ножа. Може да е отслабнала, да е сменила прическата си, да си е сложила очила, да е използвала контактни лещи, за да промени цвета на очите си… Все дребни неща, но когато са няколко, ефектът е значителен.

— Да попитаме съдебната лекарка дали Бъркшър си е правила пластична операция. Аутопсията би трябвало да го покаже.