Дэвид Балдаччи - Предатели

Браун почеса босото си стъпало и помълча, докато събере мислите си.

— Тайните, които Дабни е продал, играят ключова роля за сигурността на страната. Без да навлизам в излишни подробности, ще спомена, че той вероятно е открил задна вратичка към някои от най-важните ни платформи за киберсигурност.

— Чакай малко! Нали каза, че откраднатата информация е свързана с танкове, самолети и прочие неща, които терористите не могат да построят?

Браун отпи отскоча си.

— Казах го, преди да те опозная по-добре.

— Значи си ме излъгала.

— Използвах стандартна тактика, която да ми позволи да преценя дали заслужаваш доверието ми.

— Значи си ме излъгала — повтори Декър.

— Сега обаче ти казвам истината. Всичките ни платформи, свързани с разузнаването и сигурността, имат неоторизирани задни вратички.

— Което означава, че могат да бъдат хакнати.

— Което означава, че най-вероятно вече са хакнати.

— Но след като знаете за кражбата, можете да вземете мерки и да предотвратите евентуалните щети, нали?

— Звучи лесно, но на практика не е така. Работата е там, че не знаем кога Дабни е предал информацията. Купувачите може вече да са инсталирали зловреден или шпионски софтуер в нашите системи. Не можем да изключим всичките си компютърни мрежи. Освен това враговете ни може вече да са източили информацията, която ги интересува, и да са навредили на националната сигурност.

— Разбирам проблема — кимна Декър.

— Не, не мисля, че го разбираш. Предпочитам да бяха откраднали чертежи за танкове или самолети. Ще им трябва много време да ги построят. А това… това може незабавно да бъде използвано срещу нас. В момента вероятно седим върху бомба, чийто часовников механизъм вече отмерва секундите до взрива, а ние нямаме представа нито кога, нито къде ще избухне… Какво мислиш за това? — добави предизвикателно тя.

— Мисля, че едно уиски ще ми се отрази добре.

Браун стана и му наля скоч, преди да се върне в креслото си. Декър отпи малка глътка, която опари гърлото му.

— Как разбрахте какво точно е откраднал Дабни? — попита той.

Браун също отпи, преди да отговори:

— Разполагам с най-високо ниво на достъп в АВР. Става въпрос за секретна информация със специален режим на съхранение. С други думи, мога да работя със свръхсекретни данни. Служители на ЦРУ или АНС с аналогичен достъп до информация в своите агенции няма как да припарят до онова, което знаем в АВР. Така е устроен нашият свят. Никой не може да разчита на реципрочност в това отношение.

— А това е вежлив начин да ми обясниш защо не можеш да отговориш на въпроса ми.

Тя вдигна чашата си в знак на потвърждение.

— Мога да ти кажа, че със сигурност знаем какво точно е откраднато. Не знаем обаче при кого е отишло или откога разполагат с информацията. И какво е направено с нея.

— Как си представяш съвместната ни работа?

— Наистина ли си в състояние да запомниш всичко?

— Повече или по-малко.

— Колко души имаше в ресторанта тази вечер?

Декър върна лентата и прегледа нужните кадри.

— Четиринайсет, ако не броим нас двамата и персонала.

— Вдясно от бара седеше един мъж. С какво беше облечен?

Декър ѝ каза, като не пропусна дори цвета на чорапите му. После добави:

— Километражът на колата ти показва трийсет и осем хиляди осемстотин и шейсет. Искаш ли да ти кажа номера на рамата? Запомних го още първия път, когато се качих в колата ти — каза Декър.

Браун грабна чантата си, извади талона на колата си и проследи номера, докато той ѝ го диктуваше. Изражението ѝ бе достатъчно красноречиво — Декър не бе сгрешил нито една цифра.

— Това е невероятно! — възкликна тя.

— И така, как си представяш съвместната ни работа?

— Както вече казах, интересувам се повече от Дабни, отколкото от Бъркшър. Съгласен ли си?

Декър поклати глава.

— Онзи, който е принудил Дабни да я убие, го е шантажирал. Това означава, че е знаел за продажбата на секретната информация. Обзалагам се, че знае и на кого я е продал. Нищо чудно да става въпрос за едни и същи хора. Научим ли повече за Бъркшър, можем да разрешим и твоя проблем.

— Звучи логично.

— Това означава ли, че ще работиш с нас и по отношение на Бъркшър?

— Да — кимна Браун.

— Добре, в такъв случай може би имам информация, която ще ти помогне.

— Например?

— Например каква е била Ан Бъркшър.

Изражението на Браун замръзна за миг.

— Каква е била? Нещо против да ми обясниш?