Дэвид Балдаччи - Предатели

— Номер дванайсет? — попита Декър.

— Повярвай ми, ще ти хареса. — Браун се облегна назад и протегна дългите си крака, обути в джинси. — И какво сега по въпроса за недомлъвките?

— Ами отваряш кранчето, а после го спираш. Само ни дразниш. Играеш си ту на доброто, ту на лошото ченге. Заплашваш да ни отнемеш случая, но не можеш да го решиш сама.

Тя сви рамене.

— Просто се опитвам да си върша работата.

— Богарт се обади на един приятел в АВР, за да те провери.

— Браво на него.

— Човекът казал, че не те познава. Никога не е чувал за теб.

— И в кой по-точно отдел работи приятелят на Богарт? Агенцията разполага с персонал в над сто и четирийсет града в допълнение към огромната централа тук.

— В Рестън. В информационния център.

— Информационният център? Вероятно е обикновен чиновник, някой цивилен, който мести папките от едно бюро на друго. Аз не съм нито цивилна, нито седя на бюро. Да не би да намекваш, че не работя в АВР?

— Значката и служебната ти карта изглеждат съвсем истински.

— Защото са си истински.

— Не съм казал, че са фалшиви. Иначе никога нямаше да влезеш в Хувър Билдинг, не и с подправени документи.

— Какво точно се опитваш да кажеш? — попита рязко Браун.

— Че събуждаш интереса ми, но не знам какви цели преследваш.

— Мисля, че бях пределно ясна. Преследвам човека, на когото Дабни е продал секретна информация.

— Някакъв напредък? — попита Декър.

Браун се усмихна и отвърна сдържано:

— Съжалявам, разбирам, че искаш да се възползваш от нашите усилия.

— Не, искам да си помагаме взаимно.

— Пак старата песен — усмихна се тя и каза резервирано: — Не си спомням да съм казвала, че се нуждая от помощта ти.

— Всеки има нужда от помощ от време на време.

Бирите им пристигнаха и двамата отпиха продължително от бутилките.

— Значи си тук, за да ми помогнеш? — каза тя и остави бирата си. — Колко щедро от твоя страна.

— След като и бездруго съм тук, пет пари не давам как точно ще стигна до истината. Смятам, че ако обединим усилията си, можем да постигнем целта по-бързо, отколкото ако бягаме по съседни писти. Ти сама каза, че тази история може да предизвика апокалипсис.

Браун отпи от бирата си и изтри устни със салфетката.

— Добре, разбрах логиката ти. Но вече ти обясних защо не искам в разследването да участват още хора.

— Аз не съм шпионин, Браун! Пристигнах в този град едва преди няколко месеца. Светът, в който живееш, ми изглежда също толкова странен, колкото Луната или Марс. Просто искам да разкрия истината. Нищо повече.

Тя се замисли върху думите му и каза:

— Добре. Докъде сте стигнали с вашето разследване?

— Работим по две линии: проучваме миналото на Дабни и на Бъркшър.

— Казах ти вече, че се интересувам само от Дабни.

— Но можеш да проявиш интерес и към Бъркшър. Дори би трябвало да го направиш.

Браун изглеждаше заинтригувана.

— Защо?

— Ако са шантажирали Дабни и така са го принудили да убие Бъркшър, това може да са същите хора, на които е продал секретните данни, или най-малкото хора, които са научили за това и са използвали информацията, за да го изнудват. Ако предположението ми се окаже вярно, те са част от мащабна шпионска мрежа и представляват заплаха за националната сигурност. А това е точно по твоята част.

Не размениха нито дума повече в продължение на няколко минути. Когато храната им пристигна, Декър впери поглед в двойния бургер, гарниран с дебели парчета бекон, лучени кръгчета и пържено яйце най-отгоре. Бургерът вървеше с огромна купчина пържени картофи.

Той отмести поглед от чинията към Браун.

— И ти ще изядеш всичко това? Чакай малко, колко тежиш? Петдесет и пет килограма? Имаш вид на човек, който не поема и грам мазнина.

Браун взе един пържен картоф, отхапа половината и отвърна:

— Добри гени, страхотен метаболизъм и малко фитнес от време на време.

— Да бе, малко!

Започнаха да се хранят. Браун изсипа кетчуп в една чинийка по средата на масата и каза:

— Да допуснем, че си прав… чисто хипотетично, разбира се. Как ще подходиш към разрешаването на загадката?

— Ще продължа да следвам двете линии в разследването и да търся информация. Може да извадим късмет и да се срещнем по средата.

Браун отхапа от бургера си, а Декър лапна лучено кръгче.

— Доста търсене ще падне около Дабни. Там потенциалните заподозрени са цял куп. Човекът е имал дълга кариера в този бизнес.

— Един от хората в екипа ни предположи, че имаме работа със схема от типа на „Непознати във влака“. Трета страна, която има зъб на Бъркшър, принуждава Дабни да я ликвидира, в замяна, на което обещава да не го разобличи. Възможно е между Дабни и Бъркшър да не е имало никаква връзка.