Дэвид Балдаччи - Предатели

— „Винаги разчитам на малко помощ от приятелите“ — изтананика Декър.

— Аха, като бийтълсите — отвърна Богарт. — Но късметът не е вечен.

— Алекс вече ми чете конско.

— Няма да навреди, ако и Богарт го направи — заяви категорично Джеймисън. — За по-голям ефект.

Богарт ги заведе в своя кабинет. Когато седнаха, Декър започна:

— Проверихме една идея на Мелвин и разговаряхме с Натали, най-малката дъщеря. — И разказа всичко.

Богарт отвърна замислено:

— Смяташ, че Дабни е знаел кой го шантажира?

— Казал ѝ е: „Мислиш си, че познаваш някого, а после се оказва, че изобщо не го познаваш“. Това може да означава много неща в зависимост от ситуацията. Кого ли е имал предвид Дабни?

— Може да е имал предвид много хора — намеси се Джеймисън.

— Там е проблемът — кимна Декър.

— Но поне ни дава нова следа, по която да тръгнем — заключи Богарт.

— Може да говори за някого, с когото е работил през годините — предположи Джеймисън.

— Сигурно за човек, който е бил в позицията да го шантажира напоследък — отвърна Декър. — Ще трябва да проучим по-задълбочено миналото му.

— Откъде ще започнем? — попита Джеймисън.

— От най-очевидния източник на информация — отвърна Декър. — „Уолтър Дабни и съдружници“.

— Открихте ли още нещо? — попита Фей Томпсън.

Декър и Джеймисън седяха в кабинета ѝ. Марс се бе върнал в апартамента.

Преди той да успее да отговори, Томпсън продължи:

— Между другото, показах на колегите снимката на онази жена от видеото с Уолтър. Никой не я позна.

— Благодаря — отвърна Декър. — Надявахме се да ни помогнете с още нещо.

— Аз? Как?

— Трябва ни списък на всичките ви служители и съдружници, като се интересуваме най-вече от онези, които работят тук отдавна. Ще ни трябва списък и на вашите клиенти. Със същия фокус. Най-дългогодишните.

Томпсън се облегна на стола си. Изглеждаше объркана и изпълнена с недоверие.

— Какво целите с това?

— Надяваме се да открием истината.

— На мен ми прилича по-скоро на изстрел в мрака.

— При подобни разследвания сме длъжни да обърнем внимание и на най-незначителната подробност — обясни Декър. — Не можем да изключим вероятността хората, принудили Уолтър Дабни да постъпи по този начин, да са свързани с работата му тук.

— Намирам, че подобна вероятност граничи с невъзможното.

— Въпреки това.

— Имате ли съдебна заповед?

— А трябва ли да имаме? — Декър наклони глава. — Мислех, че вие също искате да откриете истината.

— Разбира се, че искам. Но освен това управлявам тази компания. А подобна информация може да навреди на някои мои колеги. Освен това, както добре знаете, голяма част от работата ни е секретна. Има правила, които не можем да нарушим.

— Извиняваме се за неудобството, но разследваме смъртта на двама души.

— Разбирам, обаче…

— Има още една подробност — прекъсна я Декър.

— Каква?

— Уолтър Дабни се е нуждаел от огромна сума пари. Нещо повече, трябвало е да я събере много бързо. Няма да навлизам в подробности около причината. Важното е, че е откраднал секретна информация от проект, върху който е работил, и я е продал на врагове на страната ни.

Томпсън се надигна бавно с широко отворени очи.

— Глупости!

— Агенцията за военно разузнаване работи по случая. Свържете се с тях, ако не ми вярвате.

Томпсън се олюля и опря ръка в стената, за да възстанови равновесието си.

— АВР?

Декър кимна.

— Каква информация?

— Секретна.

— Незабавно ще разпоредя вътрешна проверка.

— Не мислите ли, че е малко късно за това?

— Тази история може да ни съсипе — простена Томпсън.

— Колкото по-бързо разрешим случая, толкова по-добре за вас — изтъкна Джеймисън.

— Ще трябва да го обсъдя с някои хора.

— Добре, но ако откажете да сътрудничите, лесно ще извадим заповед за обиск — каза Декър.

— Не съм отказала да сътруднича — побърза да го увери Томпсън. — Просто трябва да се консултирам с останалите съдружници и с юристите. Не мога ли да направя поне това?

— Разбира се. А ние ще почакаме тук.

Томпсън го изгледа смразяващо, но Декър не трепна.

— В такъв случай, моля да ме извините — заяви студено тя и взе телефона си.

Излезе от стаята и затръшна вратата след себе си.

— Смяташ ли, че крие нещо? — попита Джеймисън.

Декър сви рамене.

— Мисля, че просто е ядосана, тъй като тази история ще бръкне дълбоко в портфейла ѝ.

— Разумно ли беше да ѝ казваш за откраднатата информация?