Декър изчака Натали да се съвземе. Тя изтри сълзите си в ръкава на пеньоара и го погледна.
— Не знаех към кого да се обърна — започна Натали с дрезгав глас. — Щяха да убият Корбет. Щяха да убият всички ни.
— Знаехте ли, че е задлъжнял? — попита Декър.
— Знаех, че има дългове, но не знаех размера им. И нямах представа, че е взел заем от хора, които са готови да ни убият.
— Сигурна ли сте, че това няма да се повтори? — попита Джеймисън.
— Онези типове уплашиха Корбет до смърт. Но в момента това изобщо не ме интересува. Развеждам се. Заради него загубих баща си. Мразя го. Мразя всичко, свързано с него. Прибирам се в Щатите с дъщеря ми. Но първо трябва да намеря къде да живеем.
— Предполагате ли откъде баща ви е намерил парите?
Тя поклати глава.
— Знаех, че двамата с мама имат доста пари. Но сумата беше огромна.
— Десет милиона, доколкото чух — отвърна Декър.
Натали кимна.
— Не очаквах да разполагат с такава сума в брой. Но може би ако продадяха къщата и още някои неща…
— Очаквахте баща ви да го направи? — попита Декър. — Да продаде всичко, което притежава? Всичко, за което е работил?
— Аз… не знам какво очаквах. — Натали помълча и продължи: — Когато бях малка, татко винаги оправяше нещата, ако имах неприятности. Винаги. И всичко се нареждаше. Предполагам, че бях свикнала…
— Така можете да постъпите, когато паднете от колелото или някой ви обиди. Но вече не сте дете, Натали — каза строго Декър.
Тя впери поглед в него.
— Знам. Не ми се слушат лекции от ФБР.
— Да разбирам ли, че баща ви не ви е казал откъде смята да намери парите?
— Каза ми само, че ще се погрижи за всичко.
— Как ви ги изпрати? — попита Джеймисън.
— С банков превод, мисля. Но не съм сигурна. Знам само, че онези типове са си получили парите. Корбет ми каза. Беше толкова щастлив.
— Не се съмнявам — отвърна рязко Декър. — Когато научихте за смъртта на баща ви, какво ви мина през ума?
— Не знаех какво да мисля. Реших, че се е побъркал или нещо такова. Когато Джулс ми се обади, звучеше толкова спокойна и делова… Както винаги — подхвърли иронично тя. — Разбрах само, че татко е мъртъв… че се е самоубил. Нямах представа, че е убил онази жена. Разбрах го едва след като дойдох тук, макар Джулс да ми го бе казала по телефона. Предполагам, че мозъкът ми просто е отхвърлил тази информация. Не съм толкова хладнокръвна като сестра ми.
— Смятате ли, че това, което е направил, е свързано по някакъв начин с намирането на парите? — попита Джеймисън.
Натали кимна. Изглеждаше тъжна и нещастна, по лицето ѝ се стичаха сълзи.
— Помислих си, че трябва да има някаква връзка. И стигнах до извода, че всичко е по моя вина. Не спрях да пия по време на полета от Франция. А когато пристигнах тук, продължих да се наливам. Почти не помня какво се е случило след това.
— Не се съмнявам, че с това поведение сте помогнали много на своето семейство — отбеляза мрачно Декър.
— Ей! — възкликна тя. — Не се гордея с постъпката си, ясно ли е? Така че спестете високопарните си проповеди за някой друг. И ако продължавате да ми го натяквате, няма да си мръдна пръста, за да ви помогна.
Декър се приведе напред.
— Ще се изразя съвсем ясно, за да разберете какви са залозите. Не съм дошъл, за да моля за услуга. Баща ви е извършил държавна измяна, за да събере парите, с които да плати проклетите дългове на Корбет.
Натали остана с отворена уста. Пребледня. Щеше да припадне всеки момент.
Декър не ѝ обърна внимание и продължи:
— Това ви прави съучастница в измяната. И сега продължавате да криете от нас информация, която би могла, поне частично, да хвърли светлина върху извършеното от баща ви. Нарича се „възпрепятстване на правосъдието“. Тези две обвинения, допълнени от поне още няколко, които всеки по-грамотен американски прокурор ще ви повдигне, ще решат проблема ви с търсенето на жилище след развода с Корбет. Системата от федерални затвори ще ви предостави подслон до края на живота ви.
— О, господи!
Преди Натали да изпадне в истерия, Декър успя да добави:
— Но ако ни сътрудничите, това може и да не се случи.
— Какво искате да направя? — попита тя.
— Човек, когото много уважавам, смята, че баща ви може да е споделил с вас нещо, което да ни помогне.
— Какво например?
— Предполагам, че вие сте най-малката дъщеря — каза Декър.
— Така е. Как разбрахте?
— Сама казахте, че баща ви се е грижил за всичко вместо вас. И споменахте, че Джулс е винаги спокойна и делова. Тя е най-голяма. Тя командва останалите.
Читать дальше