Дэвид Балдаччи - Предатели

Декър се извърна рязко и впери поглед в посоката, от която дойдоха думите.

Появи се светлина. Лъчът не сочеше към Декър, а към човека, който държеше фенерчето.

Задъханият Мелвин Марс се бе превил леко, но се усмихна и каза:

— Виждаш ли, Декър, понякога молитвите помагат!

— Хубаво място — каза Мелвин Марс.

Той беше висок почти метър и деветдесет и тежеше над сто килограма. Тази планина от мускули се извисяваше в кухнята на Джеймисън и Декър и се оглеждаше. Марс беше бивш професионален футболист от Тексас, сигурен участник в драфта на НФЛ, обвинен несправедливо за смъртта на родителите си и осъден на смърт. След като бе прекарал двайсет години в затвора, някой друг бе признал, че е извършил престъплението. Това се бе случило в навечерието на екзекуцията на Марс. Декър и екипът от федерални агенти, с които работеше, се бяха намесили и бяха извадили истината на бял свят. Щатските власти на Тексас и федералното правителство бяха изплатили огромно обезщетение на Марс, което го бе освободило от финансови проблеми до края на дните му.

Джеймисън се усмихна.

— Всичко това е осигурено с твоите пари.

Местната полиция бе пристигнала на строежа и се бе погрижила за бъркотията там.

Мъжът, когото Декър бе прострелял, вече бе мъртъв, а тримата, които бе атакувал Марс, бяха живи, но в безсъзнание. Петият, онзи от дупката, бе идентифициран като Роджър Бейкър, дребен бияч на местна банда. Останалите бяха част от екипа му.

Тялото в изкопа беше на Матео Родригес, счетоводител, за когото разбраха, че е бил информатор на полицията. Целта му била да разкрие машинациите на латиноамерикански наркокартел, заел позиции във Вашингтон.

Все още издирваха Луис Алварес, мъжа с костюма и каската. Оказа се, че той е един от техническите ръководители на сградата, но полицията предполагаше, че е свързан с престъпния свят. Беше изчезнал, но ченгетата се надяваха, че ще го открият.

Дани и баща му бяха отново заедно. Щяха да продължат живота си на ново място, но на Томас Амая щеше да му се наложи да свидетелства на процеса срещу Роджър Бейкър. Властите се надяваха, че Бейкър на свой ред ще издаде останалите по веригата. Джеймисън и Декър бяха уверили двамата Амая, че могат да разчитат на помощта им.

— Ще се обаждам, за да проверявам как сте — обеща Джеймисън на Дани, преди момчето и баща му да бъдат отведени от полицаите. — Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.

Ченгетата ги бяха задържали с часове и вече наближаваше шест сутринта. Марс бе откарал у дома Декър, който сега седеше на кухненската маса, все още пребледнял от преживяното.

Марс го изгледа и каза:

— Отървахме се на косъм. В ръкопашен бой мога да се справя с почти всеки противник, но тия типове бяха въоръжени. Добре че Алекс ми каза къде да те открия. Пристигнах от летището десет минути след като ти беше излязъл. Бях взел автомобил под наем и веднага потеглих към строежа. Огледах се и чух някакъв шум от мазето. Когато слязох долу, видях, че положението не е никак розово.

— Спаси ми живота, Мелвин — каза Декър. — Щяха да ме закопаят под бетона, ако не беше ти.

— Връщам ти услугата, човече. Колко пъти си ме спасявал? — Марс погледа Джеймисън и отбеляза: — Добре се грижиш за него, Алекс. Отслабнал е още след последната ни среща.

Джеймисън сякаш не го чу.

— Еймъс, ти обеща да не правиш нищо опасно! Двамата с Мелвин едва не сте загинали!

— Съжалявам. Но там очевидно ставаше нещо.

— В такъв случай трябваше да позвъниш на полицията. Както ми обеща!

— Добре! Ако ти не беше дала адреса на Мелвин, той нямаше да дойде!

— Ей, човече! Не ѝ се сърди. Аз я накарах да ми го даде. Трябваше да се уверя, че си добре.

Декър погледна Джеймисън, която продължаваше да се мръщи.

— Той го направи, защото ти е приятел, Еймъс. Но ти не бива да излагаш на опасност живота на своите приятели.

— Добре, Алекс, разбрах съвсем ясно.

— Наистина ли? До следващия път, когато забравиш какво си казал?

Тримата помълчаха за няколко секунди, след което Декър се обърна към Мелвин и попита:

— Как са нещата в Алабама?

Марс седна на един от столовете край барплота, а Джеймисън му наля кафе. Личеше си, че още е ядосана на Декър.

— Добре. Изпълних намерението си да потренирам футболния отбор на гимназията, след което реших да си взема малко отпуска.

— Там ли ще живееш? — попита напрегнато Джеймисън.

— Търся си място, където да се установя постоянно. Може би някъде тук. — Той погледна Декър и попита: — Какво ще кажеш да живея наблизо?