Дэвид Балдаччи - Предатели

— Откъде е можел да бъде сигурен, че ако убие Бъркшър, другата страна ще изпълни своята част от сделката и няма да го изобличи като шпионин? — попита Милиган.

— Мисля, че не е имал избор. Но ако го бяха изобличили, това щеше да рефлектира върху тях. Всъщност, доколкото знаем, става въпрос за врагове на страната ни. Не, те определено разполагат с достатъчно силна мотивация да запазят всичко в тайна и никой да не разбере за кражбата на секретна информация. Дабни вероятно е стигнал до същия извод.

— Затова е убил Бъркшър и се е самоубил. Което значи, че онзи, който го е шантажирал, се намира на свобода — отбеляза Милиган.

— Това трябва да е някой, с когото Дабни е работил — обади се Джеймисън. — Иначе как ще знае, че той краде информация?

— Възможно е — съгласи се Богарт. — Но има безброй начини и някой, с когото не е работил, да се добере до подобна информация.

— А това ни води към въпроса защо тази „трета страна“ ще желае смъртта на Ан Бъркшър — каза Декър.

— Което означава, че вместо връзка между Дабни и Бъркшър трябва да търсим връзката между Дабни и тази трета страна, която го е шантажирал, а — каза Милиган и се намръщи. — Тя трябва да е свързана с Бъркшър, след като е пожелала смъртта ѝ.

— Точно така — отвърна Декър.

— Откъде ще започнем? — попита го Богарт.

— Както споменаха Алекс и Тод, изнудвачът трябва да е свързан и с Дабни, и с Бъркшър, дори ако двамата не са се познавали. Третата страна би трябвало да е свързващото звено. Тя е знаела за кражбата на секретна информация и е комуникирала с Дабни. Да се надяваме, че са оставили достатъчно улики, които да проследим.

— Значи започваме от нулата — отбеляза унило Милиган.

— Има два начина да подходим към случая — каза Декър. — Единият е откъм Бъркшър. След като някой е искал да я ликвидира, трябва да е имал причина, а тя най-вероятно се крие в загадъчното ѝ минало. Научим ли повече за миналото ѝ, нищо чудно да открием кой е шантажирал Дабни.

— А другият начин? — попита Джеймисън.

— Откъм Дабни. Човек не се съгласява с лека ръка да убие някого. Нужно е убеждение. И това убеждение не е резултат от туитове, есемеси или имейли. Съмнявам се, че някой би записал черно на бяло подобна информация. Следователно тези хора са се срещали с Дабни. Трябва открием кои са те.

— Двамата с Тод ще се заемем с Дабни — каза Богарт. — Защо вие с Джеймисън не продължите да ровите в миналото на Бъркшър?

Джеймисън кимна.

— А после ще сравним информацията, за да видим кой докъде е стигнал. Добър план, Декър.

Декър не отговори. Седеше неподвижно и се взираше в една точна.

— Еймъс, казах, че планът ти е добър.

Декър най-сетне се размърда и погледна Джеймисън, сякаш едва сега забелязваше присъствието ѝ.

— Не съм сигурен, Алекс — отвърна той. — Не съм сигурен дали в този момент можем да съставим добър план.

Когато Декър и Джеймисън се прибраха вечерта, Дани Амая ги чакаше на входа. Изглеждаше блед и притеснен.

— Какво има, Дани? — попита Джеймисън.

— Днес татко не ме взе от училище.

— Как се прибра?

— Майката на един приятел ме докара.

— Обади ли се в полицията?

— Не, не знаех какво да правя. Бях уплашен.

— Всичко ще бъде наред, Дани. Ще измислим нещо.

Джеймисън го хвана за ръка и го заведе в апартамента им.

— Гладен ли си?

Детето кимна и погледна тревожно към Декър.

— Ще ти приготвя нещо за хапване — каза тя. — А ти ни разкажи всичко, което може да ни помогне да открием баща ти.

Джеймисън зашета из кухнята, Дани седна край бара, без да откъсва поглед от нея, а Декър се настани до него.

— Сутринта ме остави пред училище както винаги.

— Спомена ли нещо, което би могло да обясни защо не е дошъл да те вземе? — попита Декър.

— Не… не мога да се сетя. Следобед ходя на занималня. Татко винаги ме взема преди шест. И когато не се появи, не знаех какво да правя.

— Имаш ли телефон? — попита Джеймисън.

Дани поклати глава.

— Татко има, но телефоните са прекалено скъпи, за да купи и на мен.

— Не се ли сети да помолиш някой съученик и да позвъниш на баща си?

— Звънях му, но не отговори.

— Добре — отвърна Джеймисън, — ще се свържем с полицията и ще започнем да го търсим.

— Мога да отида до строежа, на който работи — предложи Декър. — Ти ни каза къде е. На кея, нали?

Дани кимна.

Джеймисън, която режеше домат, за да приготви салата, замръзна с ножа в ръка.

— Декър, не бива да ходиш сам.

— Няма да правя нищо опасно. Само ще огледам мястото — каза той и протегна ръка. — Мога ли да взема колата ти, Алекс?