Дэвид Балдаччи - Предатели

После вдигна глава и се запита какво ли е станало с човека, подал сигнал на Дабни.

— Ето къде си бил!

Декър се обърна и видя Джеймисън.

— Милиган се свърза с госпожа Дабни и тя позвъни в „Андерсън“. Оказах се права. Уолтър Дабни е бил там. Поставили са му диагноза. Злокачествен мозъчен тумор. Заявил на лекарите, че няма да се подложи на лечение.

Когато Декър не реагира на думите ѝ, тя продължи:

— Какво има? Откри ли нещо? Обикновено попадаш на следа, когато обикаляш сам местопрестъплението.

— Трябва да изземем записите от всички камери в района, направени през онзи ден.

— Но ние знаем какво се е случило тук, Декър.

— Не. Работата е там, че не знаем.

Декър се взираше в човек, облечен в червен костюм на клоун с огромна близалка в едната ръка.

— Наистина ли смяташ, че това е сигналът? — попита Богарт.

— Изгледахме записи с продължителност няколко десетки часа — отвърна Декър. — Не открихме нито един клоун на нито едно друго място по това време на деня. Разпитахме куп хора и никой не можа да обясни какво е правил клоунът тук. В града няма нито цирк, нито комедийно шоу. Той не носи рекламна табела или плакат за предстоящо събитие. Мисля, че е много вероятно именно клоунът да е подал сигнала.

Богарт погледна Милиган. Отново се бяха събрали във вашингтонския офис на ФБР, в малка зала с огромен екран на едната стена.

— Предполагам, че си прав — призна Богарт.

— И клоунът се скрива зад ъгъла на сградата веднага след като застава така, че Дабни да го види — добави Джеймисън. — С други думи, веднага след като е разбрал, че Дабни е видял сигнала и е тръгнал да пресрещне Бъркшър, за да я убие.

Богарт въздъхна.

— А клоунът е с тежък грим, шапка с широка периферия, широки дрехи, ръкавици… Не мога да преценя дори дали е бял или чернокож. Не мога да кажа дали е мъж или жена.

— Проверихме останалите камери в района — каза Милиган. — Проследихме посоката, в която е тръгнал клоунът. Той или тя попада в обектива на някои от тях, но после изчезва.

— Несъмнено са знаели къде са разположени камерите и кои зони остават извън обхвата им — отбеляза Богарт. — А това свидетелства за добре обмислен план.

— Следователно става въпрос за заговор — добави Джеймисън. — Някой е накарал Дабни да убие Бъркшър, след което да се самоубие. Нали и бездруго е бил на крачка от смъртта.

— Как обаче са го принудили? — попита Богарт. — Според агент Браун дълговете от хазарт са били платени. Руснаците, или който и да стои зад кредиторите, не са имали причина да го изнудват повече. Браун спомена, че не вярва мафията да се замеси в подобна история. Тези типове са искали само да си получат парите. Разследвал съм такива случаи и съм склонен да се съглася с нея.

— Това означава, че се връщаме на въпроса как са го принудили да постъпи така — каза Милиган.

Джеймисън се обърна към Декър:

— Имаш ли някаква идея?

Декър не отговори веднага. В главата му бушуваше вихър от въпроси, факти, подозрения и предположения, които се изключваха взаимно.

Накрая той каза:

— Дабни е откраднал секретна информация. В Агенцията за военно разузнаване са разбрали това. — Помълча и добави: — След като те са разбрали, може и някой друг да е научил.

— Имаш предвид, че някой го е шантажирал? Заплашил е да го разобличи в държавна измяна? — попита Богарт. — И го е принудил да убие Бъркшър?

— Това би могло да обясни защо все още не сме открили връзка между Дабни и Бъркшър. Възможно е да няма никаква връзка.

— Нещо като „Непознати във влака“ — предположи Милиган. — Но в нашия случай само едната страна извършва убийство. Шантажирали са Дабни, за да ликвидира някого, когото са искали да отстранят поради неизвестна за нас причина.

— Но той защо го е направил? — попита Джеймисън. — Така или иначе е умирал. Защо да го е грижа дали измяната му ще излезе наяве?

— Дабни може да е умирал, но не и семейството му — отвърна Декър. — И ако съдя по реакцията на съпругата и дъщерите му, той се е радвал на искрената им обич и привързаност. Фактът, че е умирал, вероятно е улеснил решението му. Знаел е, че няма да доживее до евентуален процес. И се е надявал действията му да бъдат приписани на болестта му.

— Ами ако го бяха разобличили като шпионин? — попита Богарт.

— Нямаше да може да се измъкне — отвърна Декър. — Кариерата му щеше да приключи по възможно най-позорен начин. И можеше да навреди на Натали. Нищо чудно да е убил Бъркшър, а после да се е самоубил с надеждата, че ще насочим вниманието си само към това престъпление. Едва ли е подозирал, че е попаднал в полезрението на АВР. Но ако някой е разбрал и го е шантажирал, не е имал друг избор. И това го е принудило да приеме сделката.