Дэвид Балдаччи - Предатели

— Цялото му внимание беше насочено навън, а в един момент се надигна рязко и едва не събори чая си. Погледна покрай мен и хукна към вратата. За малко да забрави куфарчето си. Всъщност дори му извиках, че го е оставил, в противен случай наистина щеше да го забрави.

И тогава Ан Бъркшър щеше да е жива, помисли си Декър.

— Затова разчистих масата. Мина ми през ума да върна кифличката на щанда, но правилата не го позволяват. Затова я изхвърлих.

— Нещо друго?

— Не. Трябваше да ви звънна. Ейми ми даде визитката ви, но не бях на смяна и почивах. — Когато Декър не отвърна нищо, Били попита: — Искате ли нещо за хапване? Мога да ви стопля кифличка?

— Не, благодаря.

— Сигурен ли сте?

Декър не отговори. Взираше се безмълвно през прозореца.

Накрая Били стана и го остави сам.

От мястото на Декър се виждаше голяма част от улицата. Той затвори очи и върна лентата назад, докато намери нужните кадри. Проследи всяка стъпка, която бе видял да правят Дабни и Бъркшър. Всяка секунда бе от значение, но Декър не разполагаше с достатъчно информация, за да направи прецизен анализ. Въпреки това трябваше да опита.

Стъпка по стъпка.

Вниманието на Декър не бе насочено към последните крачки, които двамата бяха направили и които бяха довели до смъртта на Бъркшър и самоубийството на Дабни.

Отвори очи и отново огледа улицата.

Беше сигурен в едно: каквото и да бе накарало Дабни да се взира през прозореца, това не беше Бъркшър. Просто нямаше как да я види от мястото, на което бе седнал. В онзи момент тя се бе намирала много по-надолу по улицата, далече извън полезрението му.

Какво тогава го бе накарало да скочи от мястото си?

Декър се сети изведнъж.

Стана, излезе навън и застана първо в единия край на витрината, после в другия.

У Дабни не бяха открили телефон, следователно не ставаше въпрос за мобилна или каквато и да било електронна комуникация. С други думи, всичко бе предварително планирано и след като Дабни е знаел, че няма да оцелее, не би могъл да използва телефон. Защото телефонът оставя следи дори когато се опиташ да ги изтриеш. А нищо чудно да бе работил с човек, който не му се е доверявал напълно.

Има само един начин за сигнализиране, който не оставя следи.

Явно Дабни бе видял някого на отсрещния тротоар и присъствието на този човек бе послужило за сигнал. Може би ставаше въпрос само за помахване или друг жест, но нещо бе предизвикало внезапното напускане на кафенето от страна на Дабни. Това обясняваше неизпития чай и недокоснатата кифличка. Кафенето бе просто мястото, където Дабни бе изчаквал сигнала.

Не можеше да има съмнение в значението на въпросния сигнал.

Ан Бъркшър приближава.

Декър прекоси улицата и проследи собствения си маршрут, както и този на Дабни. Непрекъснато се оглеждаше наляво и надясно, без да пропусне нито една подробност, за да я сравни с онова, което бе видял в деня на стрелбата.

Огражденията около отворената улична шахта липсваха, но всичко останало изглеждаше непроменено.

Декър подмина будката на охраната и продължи нататък. Представи си, че пред него върви Дабни.

Бъркшър бе дошла от противоположната посока. Декър не бе имал причина да ѝ обърне внимание, но върна лентата назад, за да провери какво може да открие на отделните кадри.

Беше се намирал прекадено далече, за да види лицето ѝ, затова не можеше да съди за изражението му. Спомняше си обаче, че Бъркшър не се бе движила с широки уверени крачки като Дабни.

Именно по този начин Уолтър Дабни бе изминал последните метри, които го деляха от смъртта.

Разстоянието между двамата се бе скъсило. И те се бяха обърнали — Дабни наляво, а Бъркшър надясно. Тогава те се бяха оказали рамо до рамо, досущ като два пътнически влака, които се разминават по съседни коловози.

В този момент Декър бе извърнал поглед към павилиона за бурито. Беше се зачудил дали да не си купи едно. После бе погледнал часовника си, бе решил да не си взема нищо и се бе обърнал.

В същия миг бе видял пистолета, насочен към тила на Бъркшър.

И тогава бе прозвучал изстрелът.

Ан Бъркшър се бе строполила мъртва на земята.

Охранителят се бе втурнал към мястото. Двамата с Декър бяха насочили оръжията си към Дабни.

И той се бе прострелял.

Това беше последният кадър.

Декър стоеше насред тротоара, а минувачите го заобикаляха от двете му страни. Бе вперил поглед в мястото, където още се виждаха миниатюрни капчици от кръвта на двамата мъртъвци.