Дэвид Балдаччи - Предатели

Тя извади ключовете от джоба на сакото си, но се поколеба, преди да му ги даде.

— Нищо опасно. Обещаваш ли?

— Обещавам!

Декър погледна Дани.

— С какво точно се занимава баща ти на строежа?

— С какво ли не. Но иначе е зидар. Много е добър.

— Скоро се връщам.

Само след минута Декър се намести зад волана и потегли. Четвърт час по-късно пристигна на строежа. Беше доста тъмно и не видя никого. Сградите от двете страни на оградата явно бяха в процес на разрушаване. Целият квартал бе подложен на мащабно реновиране.

Духаше студен вятър. Декър паркира срещу строежа и вдигна яката на сакото си. Огледа мястото. Не видя никого. Не видя и колата на Томас Амая.

Прекоси улицата и спря пред строящата се сграда. Бетонните плочи бяха излети и външните стени бяха издигнати. Декър преброи дванайсет етажа. Към железобетонния скелет бяха прикрепени товарни асансьори. Той заобиколи огражденията и огледа първия етаж. Беше изненадан, че не вижда нито един пазач. Постави ръка на пистолета си и извади фенерче от другия си джоб. Огледа се — само купчини строителни материали.

Забеляза стъпала, които водеха към подземните етажи. Зачуди се дали да слезе долу и стигна до извода, че е длъжен да го направи. Амая вероятно бе там, ранен или дори мъртъв.

Спусна се по стълбите и се озова на долния етаж. Освети мястото около себе си и видя, че етажът не е довършен. В далечния ъгъл имаше дупка в пода, а покрай стената бяха струпани тухли. Когато погледна надолу, видя, че и подът е застлан с тухли, наредени върху бетонната плоча.

В следващия момент чу шум и угаси фенерчето. Отиде в ъгъла и се ослуша. Стори му се, че чува гласове, но не успя да различи нито една дума.

После прозвучаха стъпки, проблесна светлина.

Декър се скри още по-дълбоко в сенките.

На стълбите се появиха четирима мъже. Носеха нещо.

Когато Декър различи очертанията му в мрака, мигом посегна към телефона си.

Определено беше тяло.

Четиримата го замъкнаха до дупката в пода и го оставиха там. Фенерчето, което един от мъжете носеше, освети пространството наоколо.

И тогава Декър видя уплашения Томас Амая. Лицето му бе охлузено и подпухнало, цялото в кръв.

Двама от мъжете държаха пистолети. Насочиха ги към Амая, който с помощта на четвъртия мъж вдигна тялото и го постави в дупката.

— Preparar el hormigón.

Декър не разбираше добре испански, но в случая това не бе необходимо.

Амая вдигна чувал с цимент, разряза го и изсипа съдържанието му в бетонобъркачката. Добави вода и включи машината. Междувременно другият мъж бе бутнал тялото в дупката.

Беше очевидно какво ще последва.

И защо им трябваше Амая.

Той щеше да запълни дупката и да нареди тухли отгоре, както бе направил на останалата част от етажа.

Това бе причината да го потърсят.

За да прикрият следите си. Декър не смяташе, че майсторът зидар ще живее достатъчно дълго, за да продължи да работи на строежа.

Той извади телефона си и установи, че няма обхват. По дяволите!

В следващия миг усети нечие присъствие.

Някой бе опрял пистолет в тила му.

Мъжът побутна напред Декър, който се препъна и едва не падна, но бързо възстанови равновесието си. Някой освети лицето му с фенерче.

— Traerlo aqui.

Последва нов удар в гърба.

— Размърдай се!

Декър се озова на ръба на дупката, погледна надолу и видя тялото. После вдигна глава и огледа похитителите си.

Вече бяха петима плюс Амая. Млади, здрави, силни и до един въоръжени.

Декър изчисли шансовете си. Резултатът не му хареса.

Зачуди се за миг как ли ще посрещне Джеймисън новината за смъртта му.

Нали ти казах, Еймъс!

Не, знаеше, че няма да изрече тези думи. Новината щеше да я съсипе. И тъкмо това го накара да се почувства по-зле, отколкото непосредствената опасност, пред която бе изправен.

Дребният мъж, когото Декър бе видял на паркинга пред жилищната сграда, не беше сред петимата. Дани бе споменал, че го е виждал тук в костюм и с предпазна каска. Очевидно не си цапаше ръцете с убийството на своите жертви и заравянето на телата им.

Ето защо на строежа нямаше пазачи — петимата не искаха никой да види какво правят.

Мъжете край дупката нямаха нищо против да си изцапат ръцете.

Един от тях погледна Амая и нареди:

— Espacio para dos.

Декър не се нуждаеше от кой знае какви познания по испански, за да разбере заповедта. Ключовата дума беше dos — двама. Второто тяло щеше да бъде неговото. Щяха да го погребат редом с онзи, който лежеше на пода.