Дэвид Балдаччи - Предатели

— Можеш да живееш, където си поискаш, Мелвин — каза Декър. — Можеш да си купиш имение, ако желаеш.

— Прекарах двайсет години в затворническа килия, какво ще правя в някое имение? Най-много да се изгубя в него — отвърна с усмивка Марс.

— Наоколо има доста хубави места — каза Джеймисън. — Районът е интересен. Има какво да се прави.

Марс отпи от кафето си.

— Работите ли по някое разследване?

— Да, може да се каже, че работим върху нещо… когато Еймъс не скита навън и не излага живота си на опасност — каза Джеймисън и отново погледна Декър. — Доста е сложно. Не сме отбелязали почти никакъв напредък.

Марс посочи към Декър.

— Той е специалист по сложните разследвания. Не може ли да разгадае нещо, значи никой няма да може.

— Случаят може да се окаже точно такъв — отвърна Декър, отиде при Марс и седна на стола до него.

— Не искаш ли да ми разкажеш? — попита Марс.

— Чу ли за онзи човек, който застреля жена пред централата на ФБР? — попита Джеймисън.

— Да. Гледах новините на Си Ен Ен преди няколко дни, докато обядвах. А после видях репортаж, докато чаках на летището.

— Е, това е случаят.

— Знаем само част от историята — обясни Декър. — Нямаме представа защо Уолтър Дабни е застрелял Ан Бъркшър.

— Смятаме, че е бил изнудван от някого и принуден да го направи — добави Джеймисън.

— Изнудван? Как?

— Това е поверително, Мелвин — каза Джеймисън.

Той се подсмихна.

— И на кого смятате, че ще кажа? Дори да искам, не знам на кого!

— Очевидно Дабни е откраднал секретна информация, свързана с военни проекти, по които е работил. Продал я е и с парите е помогнал на дъщеря си. Съпругът ѝ натрупал дългове от хазарт, а кредиторите му били доста опасни типове. Руснаци. Трябвало е да избира — или да плати дълговете си, или да се прости с живота си.

— По дяволите, този Дабни е бил между чука и наковалнята!

— Извършил е държавна измяна, Мелвин — напомни му Джеймисън.

— Ставало е въпрос за семейството му, Алекс. Много трудно можеш да обърнеш гръб на семейството си!

— Това е всичко, което знаем — продължи Декър. — Не откриваме никаква връзка между него и Бъркшър. Възможно е дори да няма такава, ако Дабни е бил шантажиран. Това означава, че трябва да научим повече за Бъркшър и така да се опитаме да стигнем до хората, които са искали да я елиминират.

— Богарт и Милиган събират информация за Дабни — прекъсна го Джеймисън.

— А Дабни се е самоубил, нали?

— Да, но е бил неизлечимо болен. Злокачествен мозъчен тумор — продължи Джеймисън. — Оставали са му най-много шест месеца.

Марс се намръщи и поклати глава.

— Боже! Изнудване, дългове от хазарт, мозъчен тумор. Този човек е извадил много лош късмет.

— Гадна история — каза Джеймисън. — Когато изпаднеш в лошо настроение, достатъчно е да се сетиш какво се е случило с него. Семейството му е съсипано.

— А дъщерята, чийто съпруг е забъркал цялата тази каша? — попита Марс.

— Какво за нея? — отвърна Джеймисън.

— Тя би трябвало да се чувства доста зле.

— Така е. Видяхме го с очите си.

— Ами ако Дабни ѝ е казал нещо?

— Какво?

— Доколкото разбирам, двамата са запазили в тайна тази история с хазарта.

— Така е — призна Декър. — Съпругата му нямаше представа. Нито пък сестрите. Така поне твърдят.

— Възможно е Дабни да е бил по-близък именно с тази дъщеря. Понякога родителите имат специално отношение към някое от децата си. И ако той е направил нещо незаконно, за да ѝ помогне, в резултат на което е станал жертва на шантаж, нищо чудно да са разговаряли за това.

— Но защо? — настоя Джеймисън.

— За да разбере тя причината баща ѝ да постъпи така. Едва ли е искал дъщеря му да го сметне за умопобъркан убиец. Ако Дабни наистина е бил шантажиран заради кражбата на секретни документи, извършена, с цел да ѝ помогне, мисля, че е щял да иска тя да знае истината.

Погледът на Марс пробяга между Декър и Джеймисън.

— Просто разсъждавам на глас.

Джеймисън се обърна към Декър:

— Но нали агент Браун каза, че Натали не е имала представа, че баща ѝ е възнамерявал да открадне секретна информация, за да плати дълговете на съпруга ѝ?

— Да, но няма как да бъде сигурна. Не знам дали изобщо е разговаряла с Натали.

— Но нали, ако Натали и баща ѝ са общували по телефон или имейл, би трябвало да останат следи?

— Възможно е да са разговаряли на четири очи. Проверихме къде е пътувал Дабни, но не знаем нищо за програмата на Натали.

— Искаш да кажеш, че може да е идвала тук или да са се срещнали на друго място?