Дэвид Балдаччи - Предатели

— Всеки трябва да знае толкова, колкото му се полага. Този принцип не е формулиран случайно. Не е само реплика, която звучи във филмите, Декър. В основата му лежат здрава логика и богат опит.

— Какво означава това?

— След като не разбираш от намеци, ще ти го кажа направо: не знаем на кого можем да имаме доверие. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

— Но така можете да изключите от разследването тъкмо онези, които могат да разкрият загадката и да ни спасят от нов Единайсети септември — отвърна Декър.

Думите му я накараха да се почувства неловко и тя не оспори логиката му.

— Знаете ли кои са купувачите?

— Работим върху това.

— Сигурни ли сте, че не е руската мафия? Може Дабни да им е дал секретната информация срещу опрощаване на дълговете.

Браун поклати глава.

— Мафията няма представа как да извлече финансова изгода от подобна информация, затова най-вероятно дори не би направила опит да се сдобие с нея. Освен това не би искала американската армия да я погне. Не, мафиотите са получили от Дабни пари, а той се е сдобил с тях, като е продал информацията на трета страна.

— На друго правителство?

— Най-вероятно.

— Защо?

— По две основни причини. Само друго правителство би могло да се нагърби с провеждането на толкова рискована операция. И само друго правителство би могло да разполага с разузнавателна информация, която да му подскаже какви тайни да поиска да му разкрие Дабни.

— В такъв случай не той е избрал секретната информация, която е откраднал, а те?

— Най-вероятно. Никой не започва подобна операция, ако не е сигурен, че ще получи това, което иска. Не се съмнявам, че са казали на Дабни какво точно им трябва. Нещо повече, много добре са знаели до каква информация има достъп той. Всичко е било планирано до най-малката подробност. Което ме навежда на мисълта, че имат внедрен агент. Затова искаме в разследването да участват колкото се може по-малко хора. Ако в службите ни са проникнали къртици, това е голям провал. Но той ще стане още по-голям, ако включим някой от тях в разследването.

— Успяхте ли да разберете размера на дълга?

— Десет милиона.

Декър остана с отворена уста.

— Десет милиона долара! Да не би този Корбет да е залагал двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата?

— Играл е с високи залози, а когато кредиторът ти начислява лихва от хиляда процента дневно, сумата расте доста бързо.

— Не е ли прекалено късно, ако секретната информация вече е в ръцете на купувача?

— Тази игра не се играе така, Декър. Ако открием кой го е направил и ако това наистина е чуждо правителство, ще прибегнем до други средства. Дипломатическият шантаж е съвсем обичаен метод, прилаган както към съюзници, така и към врагове.

— Ами ако си имаме работа с терористична организация?

— Реализирането на информацията, която Дабни е продал, изисква солидна инфраструктура и огромни средства. Дабни е работил върху мащабни военни проекти: кораби, самолети, танкове. Затова смятаме, че е замесено чуждо правителство. „Ислямска държава“ не би похарчила милиарди долари, за да построи ескадрен миноносец клас „Зумвалт“.

— В такъв случай ще продължиш да търсиш купувача.

— Разбира се. Това ми е работата.

— А ние ще продължим да търсим защо Дабни е убил Бъркшър.

Браун спря и го погледна.

— И ако пътищата ни се пресекат? — попита тя.

— Ще започнем съвместно разследване. Ще се радвам да си сътрудничим.

— Чудесно. Признай си, това ли е най-добрият ти шахматен ход?

— Не. Винаги си запазвам по някой изненадващ.

— Вие можете да продължите вашето разследване, а аз — моето. Как ти звучи?

— И на мен чудесно. Стига да си искрена.

— Ти си умен човек. Ще те оставя сам да намериш отговора — каза Браун и продължи надолу по улицата. — Благодаря за кафето! — извика тя през рамо.

— Открихме къде е ходил Дабни по време на онова загадъчно пътуване.

Тод Милиган се взираше в компютърния екран. Компания му нравеха Декър, Джеймисън и Богарт. Четиримата седяха в малка заседателна зала във вашингтонския офис на ФБР на Четвърта улица. Декър тъкмо им беше предал разговора си с Браун.

— Къде? — попита Богарт.

— В Хюстън. Името му изскочи в списъка с пътници на авиокомпаниите. Отишъл е там точно преди пет седмици.

— Какво е правил в Хюстън? — зачуди се Джеймисън.

— Нещо, свързано с продажбата на информация ли? — попита Милиган.

Декър поклати глава.