Дэвид Балдаччи - Предатели

— Интересно.

— Миналото на Бъркшър, или която е била тя в действителност, е обвито в мистерия. Що се отнася до Дабни, там разполагаме със запис, на който се вижда как една жена му помага да опразни банковия си сейф, след като е изпратил ключ на дъщеря си. Предполагаме, че тя е трябвало да го отвори след смъртта му и съдържанието му да отговори на много въпроси. Според теб Дабни е продавал секретна информация, за да изплати дълговете си от хазарт. Следователно тук също имаме мистерия. Преди няколко дни тези две мистерии се срещнаха в центъра на Вашингтон и резултатът от тяхната среща е два трупа. Въпросът е защо ?

— Кратко и ясно обобщение.

— Обобщенията са за глупаците. Всеки може да обобщава.

— Използва израза „според теб“.

— Да.

— Не съм си го измислила, това е самата истина.

— Разполагам само с твоята дума. А тя не е достатъчна.

Браун включи на скорост и потегли.

— Винаги ли си толкова благоразположен към колегите от други федерални агенции?

— Въпросът ти звучи иронично, тъй като самата ти не си никак благоразположена към нас.

— Виж какво, ти ми даде ценна информация. Как мога да ти върна услугата?

— Като не ни пречиш да разследваме случая.

Тя продължи да шофира, а след малко зави първо в една пряка, после в друга.

— И как си го представяш? — попита тя.

— Като продължим да работим, за да стигнем до истината.

— Имаш предвид съвместно разследване?

— Наречи го както искаш.

— Ще трябва да помисля и да го обсъдя с шефовете.

— Чудесно. Можеш да ми отговориш утре сутринта.

— Нямаш право да ми даваш заповеди.

— Виждам, че наистина знаеш къде живея — отбеляза Декър, когато Браун спря на паркинга пред лома му. — Не мога да кажа, че ми е приятно.

— Дръж приятелите си близо, а враговете — още по-близо.

— Мисля, че не съм ти нито едното, нито другото. Засега.

— Харесва ли ти кварталът? Все още е опасен.

— Но се развива…

Браун бе извадила пистолет и бе угасила двигателя. Едва тогава Декър забеляза онова, което тя бе видяла преди него. Двама мъже пъхаха друг в багажника на автомобил.

Браун изскочи от колата и хукна към тях още преди Декър да отвори своята врата.

— Федерален агент! Горе ръцете! — извика тя с насочен пистолет.

Единият мъж се скри зад колата, а другият извади оръжие. Преди той да се обърне и да стреля, Браун го повали с два изстрела. В следващия миг тя се просна на земята, притисната към асфалта от непоносима тежест.

— Какво, по дя… — извика тя.

Над главата ѝ профуча автоматен откос.

Мъжът, скрил се зад колата, бе открил огън с калашников.

Декър, който бе съборил Браун веднага щом бе зърнал автомата, се претърколи по корем, прицели се и изстреля няколко куршума под колата. Чу се вик, който му подсказа, че поне един от куршумите е попаднал в глезена или стъпалото на стрелеца.

Онзи падна до колата, сграбчи крака си и продължи да крещи от болка. Декър изпразни целия пълнител в тясното пространство между колата и асфалта.

Виковете спряха.

Двамата с Браун скочиха на крака. Втурнаха се към колата на стрелците и видяха, че мъжът с автомата не помръдва. Навсякъде около него имаше кръв, а калашникът лежеше до ръката му. Декър коленичи до него.

Браун посочи входната рана в слепоочието му.

— Първо го свали с изстрел в крака, а после го уби с куршум в главата. Отлична стрелба — заяви хладнокръвно тя.

— Не чак толкова. Просто стрелях с надеждата да го улуча — отвърна пребледнелият Декър.

— Е, по-добре ти да извадиш късмет и да го гръмнеш, отколкото той тебе.

Декър се изправи и отиде до багажника на колата, където вързаният Томас Амая се опитваше да се освободи. Устата му бе запушена с парцал. Декър го развърза и му помогна да излезе от багажника.

Отначало Амая, който дишаше тежко, се олюля на краката си, но бързо последва съветите на Декър и седна на асфалта.

Декър изведнъж се сети нещо и попита:

— Дани! Къде е Дани?

— Той е у приятел — промълви Амая. — Той е… добре.

— Кой е Дани? — попита Браун.

— Единайсетгодишният му син.

Браун кимна и каза:

— Искаш ли да повикаш ченгетата?

Декър извади телефона си и първо позвъни на Богарт. Разказа му набързо за нападението.

— Можеш ли да звъннеш на местното полицейско управление?

— Веднага. Ще се видим след трийсет минути. Сигурен ли си, че си добре?

— Добре сме .

— Джеймисън ли е с теб?

— Не. Агент Браун.

— Окей — отвърна очевидно озадаченият Богарт. — Ще ми обясниш по-късно.