Дэвид Балдаччи - Предатели

Декър я погледна.

— Ан Бъркшър е имала акции и облигации на стойност над двайсет милиона долара — заяви той. — Тод провери.

— По дяволите! — възкликна тя, докато облизваше солта от пръстите си.

— Финансовите сделки имат една особеност — изискват валидни лични данни и номер на социалната осигуровка. Явно Бъркшър е издържала проверката, защото брокерската фирма ѝ е открила сметка.

— Срещала ли се е с някого там?

— Тод провери и това. Поради размера на инвестиционния ѝ портфейл тя е имала персонален финансов съветник, но той казва, че двамата са се срещали само веднъж. Офисът на компанията, с който се е свързала първоначално, се намира на Западното крайбрежие. Лихвите и дивидентите са били превеждани директно в разплащателната ѝ сметка. Така е плащала сметките си. За апартамента и колата е платила в брой, затова месечните ѝ разходи не са били големи. Приходите от инвестициите са покривали всичките ѝ плащания и дори е оставала значителна сума.

— Добре си е живяла — отбеляза унило Джеймисън. — Както вече ти казах, погледна ли банковата си сметка в края на месеца, виждам само нули. Нямам представа къде отиват парите ми.

— Но знаем къде са отишли парите на Бъркшър. Започнала е да купува акции преди осем години, като първоначалната ѝ инвестиция е била от порядъка на десет милиона долара. С течение на времето е успяла да удвои парите си въпреки разходите, които е направила за апартамента и колата. Тод е убеден, че това е възможно, тъй като през последните седем-осем години фондовият пазар е във възход. Очевидно е вложила парите си в компании като „Амазон“, „Епъл“ и „Гугъл“, а неотдавна е инвестирала и във „Фейсбук“. Акциите им скочиха многократно през въпросния период.

— Извадила е късмет — каза Джеймисън.

— Не чак толкова голям, след като е мъртва. Работата е там, че първоначалната инвестиция, която е направила, е доста крупна сума. Знам, че има законови разпоредби в това отношение. Ако някой влезе в банката с десет милиона и поиска да си открие сметка, ще трябва да отговори на куп въпроси за произхода на парите.

— Имаш предвид законите срещу прането на пари?

Декър кимна.

— Явно Бъркшър е издържала проверката, на която са я подложили в инвестиционната компания. Поне според Тод. Документацията изглежда в ред. Но когато е проверил данните назад във времето — стария ѝ адрес например, — открил несъответствия.

— Нима брокерската компания не ги е забелязала?

— Не мисля, че проверката им е била толкова задълбочена, както на ФБР. Нали не очакваш да положат твърде много усилия да прогонят човек, който иска да инвестира десет милиона?

— Прав си. Какво обяснение им е дала Бъркшър за произхода на парите?

— Спестявания, инвестиции, малко наследство.

— Ясно.

— Преди четири години е купила апартамента в Рестън, а колата — година по-късно. Преди това е живяла в Атланта, а още по-рано — в Сиатъл. Така поне смятаме. Но не можем да открием никаква информация за нея, която да е отпреди повече от десет години. Абсолютно никаква. Сякаш изобщо не е съществувала. В автобиографията си посочва, че е завършила университет. Явно дипломата ѝ е издържала на проверките в онова училище.

Донесоха им сметката и Декър я плати въпреки предложението на Джеймисън да си я поделят.

— Тази вечер наруши диетата си заради мен — каза той. — Позволи ми да си платя за удоволствието.

Тя се усмихна, но усмивката ѝ помръкна, когато видя кой се приближава към масата им.

Харпър Браун гледаше право към Декър. Беше облечена с джинси, кожено яке и бяла блуза. Островърхи ботуши добавяха няколко сантиметра към ръста ѝ.

— Господин Декър, бих искала да поговоря с вас. — Тя удостои Джеймисън с бегъл поглед, преди да уточни: — Насаме.

— Мога да изчакам отвън — предложи Джеймисън, която определено не изглеждаше очарована от появата ѝ.

— Не е необходимо, госпожице Джеймисън. Мога да откарам приятеля ви у дома.

— Нямам нищо…

— Всичко е наред — каза Декър. — Вероятно няма да се наложи да съобщя адреса си на агент Браун, която несъмнено е проверила къде живея.

Браун отстъпи крачка назад и посочи вратата.

— Да тръгваме тогава. — Погледна Джеймисън и каза: — Не се тревожете. Ще се погрижа за вашия колега.

— Надявам се — отвърна мрачно Джеймисън.

Първите няколко минути в колата изминаха в тишина.

Браун погледна Декър и каза:

— Май не сте от най-приказливите.

— Вие казахте, че искате да говорите с мен. Аз чакам.