Дэвид Балдаччи - Предатели

Тя кимна и отново седна.

— Прав си. Как е главата ти? Ама честно.

— Удряли са ме много по-силно, Алекс, не се тревожи за мен. Богарт обаче е прав — лесно можеха да ме убият, но не го направиха.

— Какво означава това?

— Решили са да не прибягват до убийство.

— За разлика от Уолтър Дабни, който реши точно обратното.

— Иска ми се да знаех каква е причината.

— Имаме улики. Следваме нишката на…

— Уликите само ни заблуждават. А нишките непрекъснато се късат. Тази флашка можеше да ни разкрие много неща. Сега обаче никога няма да узнаем какво е имало на нея.

— Не ми е ясно как са разбрали, че двамата с Тод ще отидете там.

— Не мисля, че са ни проследили. Това са селски пътища, по тях няма много движение. Щяхме да забележим, ако имаше друг автомобил.

— Тогава как?

— Мисля, че вече са били там. Открили са скривалището на Бъркшър преди нас и са започнали да го наблюдават. Очевидно са го претърсили, но не са намерили нищо. После се появихме ние и свършихме тяхната работа. Трябваше само да вземат флашката от нас. Може да се каже, че им направихме голяма услуга.

— Това означава, че разполагат с доста хора и ресурси.

Декър кимна.

— Означава също така, че ще ни бъде трудно да ги проследим. Но ни подсказва, че Бъркшър е била замесена в нещо много сериозно.

— Нещо, свързано с миналото ѝ?

— Да.

— Възможно ли е тези да са я търсели?

— Не бих се учудил, ако са я издирвали от години. След убийството ѝ във всички медии се появи нейна снимка. И тогава са я познали.

— Но как са открили скривалището ѝ толкова бързо? Нали предположи, че са ви изпреварили?

— Добър въпрос, на който нямам отговор.

Помълчаха няколко минути и Декър погледна часовника си. Минаваше четири.

— Томас Амая ще се прибере скоро.

— Знам. Когато разбрах, че Дани рисува, купих скицник и моливи. Мога да използвам това като повод да ги посетя.

— Устройва ме.

— И ако Томас ми каже кои са онези типове?

— Тогава ще мислим какво да правим.

— Може да не проговори от страх, че ще му направят нещо… на него или на Дани.

— Той вече пострада. Освен това подозирам, че онези бяха обикновени биячи. Някои местни банди си падат по насилието.

— Но вече знаят, че и ти си тук, Декър.

— Рядко оставам незабелязан. Но след като разбраха, че работя за ФБР, едва ли ще ни направят нещо.

— Няма гаранция.

— Животът не дава гаранции за нищо.

Джеймисън извърна поглед.

— Ще поговоря с тях още тази вечер.

— Идвам с теб.

— Но сътресението ти…

— Дотогава ще има достатъчно време мозъкът ми да си почине.

— Мислех, че искаш аз да реша този въпрос.

— Ще те оставя ти да говориш. Но както сама каза, вече съм замесен в тази история. Ще се постарая да я доведа до край.

Тя се усмихна уморено.

— Хайде да те видим и теб как се справяш с няколко задачи едновременно.

— Да се надяваме, че и двамата ще се справим — отвърна Декър.

Томас Амая никак не се зарадва, когато Декър и Джеймисън позвъниха на вратата му.

— Да? — изрече напрегнато той, вперил поглед в тях. Беше застанал така, че да им попречи да влязат в апартамента.

— Господин Амая, срещали сме се вече. Аз съм Алекс Джеймисън, домоуправител на тази сграда.

Декър видя Дани да наднича зад баща си.

— Да? — изрече отново Амая, като продължаваше да блокира вратата.

— Разбрах, че вчера сутринта сте имали проблем с двама души на паркинга.

— Проблем? No entiendo — отвърна рязко той.

— Тя говори за онези мъже, които те нападнаха, тате. Амая се обърна и видя сина си със скицник в едната ръка и молив в другата.

Заговори му бързо на испански, момчето пребледня, обърна се и се скри в малкия апартамент. Амая отново насочи вниманието си към Декър и Джеймисън и натърти:

— Нямам проблем с никой.

Преди Джеймисън да успее да отговори, Декър изрече бързо:

— Ония двамата те нападнаха, както каза и синът ти. Колата, с която дойдоха, е била открадната. Бяха въоръжени. Несъмнено са опасни типове. Можем да ти помогнем.

Амая го погледна и отсече:

— Не ми трябва никаква помощ.

— Вчера ти потрябва — отвърна Декър. — Ако не се бях намесил, можеха да те убият.

Амая посегна да затвори вратата, но Декър постави огромното си стъпало на прага.

— Помислете за сина си, господин Амая — каза Джеймисън. — Помислете за Дани. Какво ще стане, ако следващия път нападнат него? Ще позволите ли това да се случи?

— Vete ahora! Ahora! — изкрещя Амая. — Махайте се веднага!