Дэвид Балдаччи - Предатели

Тя се усмихна и впери поглед в пътя пред себе си.

Браун шофираше беемве седма серия, последен модел. Декър огледа интериора.

— Хубава кола. Вероятно струва колкото заплатата ми за две години.

— На лизинг е. Така финансовото бреме не е толкова тежко.

— Предполагам.

— Освен това повечето неща ми омръзват след няколко години.

— В такъв случай не бива да се омъжвате.

— Още ли работите по случая „Дабни-Бъркшър“?

— Интересувате се дали не сме го разрешили? Защото агенцията ви се забави толкова много.

Тя отби вдясно, паркира до бордюра и изключи двигателя. Обърна се към Декър.

— Една от задачите ми е да служа като офицер за връзка между АВР и ФБР.

— Останах с впечатлението, че подобна длъжност изисква нещо повече, а не обикновено отнемане на случая от братска агенция.

— Така ли смята агент Богарт?

— Нямам представа, споделям моето мнение.

— Въпросите, които се опитваме да решим, са доста деликатни. Налага се да подходим изключително внимателно.

— И смятате, че ние не сме в състояние да го направим?

— Говоря най-общо.

— В такъв случай позволете ми да говоря съвсем конкретно. АВР разполага ли със снайперисти, обучени да стрелят на големи разстояния?

Тя го изгледа озадачено.

— Очаквах какви ли не въпроси, но този ме изненадва. Защо, по дяволите, питате?

— Да кажем, че съм много любопитен. Е?

— Ние сме военизирана структура.

— Ще приема това за положителен отговор.

Браун го изгледа с любопитство и каза:

— Прочетох досието ти.

— Не знаех, че имам такова.

— В момента, в който станеш федерален служител, се сдобиваш с досие. Имаш интересно минало, особено в комбинация с хипертимезията и синестезията.

— Някой може да го намира за интересно, но не и аз.

— А ти как би го нарекъл?

— Различно. Болезнено различно.

Изражението на Браун поомекна.

— Знам за трагедията с твоето семейство. Много съжалявам. Никога не съм се омъжвала, нямам и деца, затова мога само да си представя колко мъчително е било за теб.

Декър погледна през прозореца.

— Това няма нищо общо с проблема, който ни интересува.

— Така е. Но не отговори на въпроса ми. Продължавате ли да работите по случая или не?

— Ами ако откажа да отговоря? Мисля, че имам пълно право да запазя мълчание.

— Ще приема това за „да“.

— Мислех, че АВР не може да нарежда на ФБР да спре някое разследване. Но явно греша.

— Не, не грешиш. Поне формално. Но можем да прибегнем до други канали, които да превърнат желанието ни в заповед.

— Говорим на различни езици. Какво означава това, по дяволите?

— Министърът на отбраната е член на правителството. Ще позвъни на някой, който ще окаже натиск върху директора на ФБР.

— Така ли стават нещата във Вашингтон?

— Горе-долу. Ти си от Охайо.

— Знам, че съм от там. Един от онези щати във вътрешността, над които хората от двата бряга само прелитат, но никога не посещават.

— И един от онези щати, в които хората изпитват огромно недоверие към федералното правителство.

— Не ги виня, при положение че такива като теб им въртят номера.

— Не мисли, че не искаме да открием истината, Декър. Напротив, много искаме.

— И за да го направите, трябва да отнемете случая от Бюрото, при положение че убийството е извършено буквално пред прага ни? Сама каза, че резултатът може да бъде по-опустошителен от Единайсети септември. Какво очакваш да направим? Да стоим със скръстени ръце в знак на любезност? Само за да ви угодим.

— Разбирам логиката ти. Наистина.

— Но нищо повече?

— Заповедите са си заповеди. Не ти ли се е налагало да изпълняваш заповеди?

— Не — отвърна рязко Декър. — Не и ако противоречат на моите инстинкти или принципи.

— В такъв случай не мисля, че те очаква дълга и щастлива кариера в държавната администрация.

— Ще го приема като положително качество.

— Винаги ли си толкова безцеремонен?

— Върша си работата, пък каквото ще да става.

— Да разбирам ли, че не си от хората, които обичат да си прикриват задника?

— Задникът ми е прекалено голям за тази работа — отвърна Декър.

— Просто искаш да се добереш до истината?

— Да. А ти?

— Вече те уверих в това.

— И какъв напредък постигнахте?

Тя изглеждаше изненадана от въпроса.

— Разследването още не е приключило.

— Разбира се, че не. В противен случай нямаше да те питам.

— Имах предвид, че нямам право да го обсъждам с теб.

— Добре, тогава аз ще го обсъдя от моята гледна точка. Бъркшър има тайно минало. Минало, в което е спечелила огромна сума пари. Купила си е луксозен апартамент и мерцедес, но е отивала на работа със стара хонда. Използвала е порутената къща в изоставена ферма, за да сменя колите. А може би и за други цели.