Дэвид Балдаччи - Предатели

— Възможно е в къщата да е имало подслушвателни устройства или пък да са ни наблюдавали с помощта на апаратура с голям обсег на действие — обясни Милиган. — А може да са те претърсили за всеки случай и тогава да са я открили.

Декър се изправи още малко.

— Държах флашката в ръка, когато излязохме от къщата. Ако са ни наблюдавали, веднага са разбрали, че е у мен. Кога ще ме изпишат?

— Според лекарите вече си добре — отвърна Милиган, — но не бива да се преуморяваш през следващите няколко дни. Имаш огромна цицина на тила. Лицето ти е ожулено от удара в бронята. Но рентгеновите снимки и останалите изследвания, които ти направиха, показват незначителни травми.

— Лекуващият лекар заяви, че имаш много дебела глава — отбеляза с усмивка Джеймисън.

— Това ме кара да се чувствам много по-добре — отвърна сърдито Декър.

— Нищо ли не видя? — попита Богарт.

— Не. Някой ме нападна в гръб. Веднага ме повали на земята. Който и да беше, направи го бързо, силно, професионално.

— Добре че е прострелял само гумата, а не и теб — каза Богарт.

— Мина ми тази мисъл.

— Куршумът е изстрелян от снайперска пушка — добави Милиган. — Нямам представа от какво разстояние, но не видях никого, докато карах към шосето. Ако стрелецът е бил скрит в гората, изстрелът е невероятно труден. Дори откъм шосето гумата изглежда трудна мишена.

— Не чух никакъв изстрел — каза Декър.

— Най-вероятно е използвал куршуми с дозвукова скорост — обясни авторитетно Милиган. — При шума, който издаваше онази бричка, щеше да е истинско чудо да го чуеш. Предполагам, че стрелецът е бил на стотина метра от теб.

— Това означава, че е професионалист — отбеляза Джеймисън.

Богарт добави:

— Означава също така, че край къщата на Бъркшър е имало поне двама души. Стрелецът не би могъл да стигне толкова бързо до теб и да те удари по главата. Не и без да вдигне шум.

Декър стана от леглото, но се олюля и се хвана за металната рамка.

— Искам да се прибереш и да си починеш, Еймъс. И да стоиш на тъмно.

— Не мога да седя със скръстени ръце, Рос! Забрави ли какво каза Браун? Че това е по-лошо от Единайсети септември.

— Добре, след като нямаш усложнения, можеш да се върнеш на работа още утре. Днес обаче ще почиваш.

Декър се опита да протестира, но Джеймисън го хвана за ръката.

— Да вървим — каза тя с глас, който не търпеше възражения.

Час по-късно той лежеше на канапето в апартамента с чаша чай на масичката до него. Беше с тъмни очила.

Джеймисън го погледна и каза:

— Знам, че не си доволен от случилото се…

— Меко казано!

Тя седна на стола до него.

— Хей, имаме нужда от твоя голям мозък, затова трябва да се погрижиш за него.

— След като това е единственият мозък, с който разполагам, аз също искам да го запазя.

— Какво може да е имало на флашката?

— Не знам. Бъркшър с положила доста усилия, за да я скрие, а това означава, че съдържанието ѝ е било важно за нея.

— Ако Бъркшър е истинското ѝ име.

— Определено не е.

— Смяташ ли, че нещо в миналото ѝ с причина за случилото се?

— Ако не е, то съвпадението би било прекалено голямо.

— А ти не вярваш дори в малките съвпадения.

Декър взе чашата чай, отпи и каза:

— Тод провери номерата на онзи шевролет камаро.

— И? — попита напрегнато тя.

— Откраднат е от семейство, което живее в Удбридж.

— Сигурен ли си, че казват истината?

— Хората са на шейсет и няколко. Мъжът е пенсиониран лесничей, а жена му преподава в неделното училище. Купил си колата, за да си направи подарък по случай пенсионирането. Четири дни по-късно някой я откраднал пред дома му. Полицаите са я открили на паркинга зад мола в Анандейл. Според местните ченгета мъжът е бесен, но това е напълно обяснимо.

— Озовахме се в задънена улица значи. Имам предвид онези двама бандити.

— Не и ако Томас ни каже кои са. Защото ги познава, това е сигурно.

— Но нали заяви, че той няма намерение да го направи.

— Моментът не беше подходящ. Току-що го бяха халосали здравата. А аз го притиснах повече, отколкото трябва. Изскочих с пистолета, размахах значката. Може да е решил, че появата ми влошава нещата. Все едно да разбуня гнездо на оси. Може ти да извадиш повече късмет. Ако искаш да опиташ, разбира се.

Тя го изгледа въпросително.

— Да не би да подлагаш на изпитание желанието ми да помагам на наемателите?

— Не, проверявам способността ти да се справяш с няколко задачи едновременно. А и сама каза, че искаш да говориш с него.