Дэвид Балдаччи - Предатели

— Ами грижи се тогава. На мен една работа ми стига.

Тя го изгледа изпитателно.

— Добре, щом искаш да живееш сам, твоя воля. Не забравяй обаче, че Вашингтон се нарежда сред градовете с най-високи цени на имотите в цялата страна. Освен това ти нямаш кола, което означава, че не можеш да живееш извън града и да пътуваш всеки ден до работата си. Нищо чудно да се наложи да изтеглиш кредит, за да си позволиш наема. Само казвам.

Декър продължи да я гледа.

— Виж — отвърна Джеймисън, — аз ще се оправям с наемателите, става ли? И с всичко останало. Няма да се наложи да правиш нищо.

— Декър, това ми звучи като предложение, което не можеш да откажеш — обади се Милиган.

Декър помълча, а накрая попита:

— Мога ли поне да видя мястото, преди да взема решение?

— Разбира се. Още сега, ако искаш. Сигурна съм, че ще ти хареса. Много е очарователно.

— Това да не би да е кодова дума, която означава, че се нуждае от сериозен ремонт? — попита Декър.

— Само от малко боя и грижи — призна тя. — Но Мелвин каза, че мога да наема фирма, която да направи козметичен ремонт.

Декър отново впери поглед в нея.

— Това ли е всичко, което криеш от мен?

— Не се сещам за друго — отвърна Джеймисън, като избягваше погледа му.

— Подобен отговор не спомага за установяването на доверие — отбеляза мрачно той.

Декър се взираше в озарената от лунна светлина сграда.

Джеймисън стоеше до него и го наблюдаваше внимателно. Когато Декър най-после се обърна към нея, видя, че е забила поглед в земята.

— Виждаш ли, всичко е точно както ти го описах — подсмихна се тя.

— И още как — отвърна напрегнато той.

Навремето постройката явно бе представлявала тухлен склад с огромни прозорци, който впоследствие е бил разделен на апартаменти. Декър си пое дълбок дъх. Усети влажния полъх от близката река Анакостия. От едната страна на склада се издигаше изоставена сграда, от другата — някаква съборетина. Отсреща имаше редица занемарени къщи, които бяха поне на сто години и изглеждаха необитаеми.

По паркинга пред бившия склад имаше повече пукнатини, отколкото асфалт. Целият бе обрасъл в плевели. Старата телена ограда, която някога бе заобикаляла сградата, сега бе разкъсана и съборена на места, а вратата липсваше; от нея бяха останали само ръждиви панти. На паркинга бяха спрели няколко автомобила. Най-новият бе поне на двайсет години. Две от другите коли имаха счупени прозорци, покрити с найлонови торбички и тиксо.

— Мелвин виждал ли е това място? — попита Декър.

— Виждал е снимки. Помоли ме да потърся и аз се съгласих. И открих това.

Той я погледна.

— И колко време ти отне търсенето?

— Мелвин не искаше да купува имот в някой скъп квартал, въпреки че може да си го позволи. Той държеше да е някоя сграда, която да реновира и да превърне в място за пример. Наемът е по-нисък от средния. Всички, които живеят тук, работят. Някои дори на две-три места. Работят усилено и се опитват да осигурят по-добър живот на себе си и своите семейства. Наблизо неотдавна са отворили врати доста ресторантчета, както и малки семейни магазини. Има църкви, има паркове и…

Гласът ѝ заглъхна, тъй като Декър не реагира по никакъв начин.

— Какво мислиш? — попита след малко Джеймисън. — Знам, че мястото не е Тадж Махал.

— Живях в кашон на паркинга на „Уол март“, а после в мотелска стая. Устройва ме, стига да има тоалетна.

— Съгласен си? — попита напрегнато тя. — Нямаш нищо против?

— Колко са наемателите?

— Заети са петнайсет апартамента. Двама живеят сами, останалите имат семейства.

— Значи си се срещала с тях?

— Да. Не бих могла да дам на Мелвин препоръка, без да проуча и сградата, и хората, които я обитават. Той иска да направи нещо добро с парите си, а аз не бих го поставила в ситуация, в която да изгуби инвестицията си. Сградата е солидна, има потенциал. Когато приключим с ремонта, ще стане направо чудесна. Знам, че кварталът изглежда западнал, но започва да се съвзема. Вече споменах, че се отварят ресторанти, част от старите сгради се реновират. Тук се случват хубави неща…

— А после наемите ще скочат, данъците също и хората, на които се опитвате да помогнете, няма да могат да си ги позволят.

— Нашите наеми няма да скочат. Освен това сключихме споразумение с местните власти. Те предоставиха на Мелвин определени данъчни облекчения, за да продължи да помага на нуждаещите се.

— Споразумение с общината? Данъчни облекчения? Кога успя да се справиш с всичко това?