Дэвид Балдаччи - Предатели

Томпсън поклати глава и се облегна назад.

— Не съм сигурна откъде да започна. Уолтър е страхотен човек. Постъпих във фирмата година след като завърших колеж. Работя тук вече петнайсет години, а преди осем станах съдружник. Уолтър беше чудесен наставник, добър приятел… и един от най-приятните мъже, които някога съм срещала. Не мога да повярвам, че това се е случило.

— Значи не сте забелязали нищо, което да обясни всичко това? — попита Декър.

— Кое? Че е застрелял някого на улицата? Не, по никакъв начин. Абсурд!

— Научихме, че сутринта е отивал на среща в централата на ФБР. Вие знаехте ли?

— Да. Консултираме Бюрото по няколко проекта. Работим с някои от най-големите изпълнители на държавни поръчки и използваме опита си, за да предоставим на Бюрото възможно най-добрите ресурси, които да му позволят да осъществява дейността си по оптимален начин.

— Това ми звучи като официална презентация — отбеляза Декър.

Томпсън го изгледа предизвикателно.

— Но освен това е самата истина. Ние се ползваме с висока репутация. Много висока репутация.

— Да разбирам ли, че днес Дабни не е идвал в офиса? — попита Декър.

— Не, доколкото знам. Официалното работно време започва в осем и половина. Но онези, които имат магнитна карта, могат да идват и да си отиват, когато пожелаят.

— Ако Дабни е дошъл рано сутринта, охранителната система би трябвало да регистрира използването на картата, нали?

— Да. Мога да проверя.

— Благодаря. А вчера беше ли в офиса? — продължи Декър.

— Да, срещнах се с него. Току-що се бях върнала от командировка в чужбина и трябваше да го запозная с резултатите. Още не съм се възстановила от часовата разлика. А сега и този ужас…

— От коя държава се върнахте?

Томпсън се намръщи.

— Какво общо има пътуването ми с днешната трагедия?

— Може би нищо. Но въпреки това бих искал да получа по-пълна картина.

Без да откъсва поглед от него, тя отпи от чая си и каза:

— От Близкия изток. Не мога да бъда по-конкретна.

— Дабни работил ли е по проекти, които биха могли да хвърлят някаква светлина върху случилото се?

— Много се съмнявам. Освен това не мога да навлизам в подробности. Повечето ни проекти са строго секретни. Хората, които работят тук, както и всички съдружници, имат достъп до секретна информация. С какво ниво на класифицирана информация имате право да работите?

— Не си падам по подобни бюрократични процедури.

Томпсън повдигна вежди и погледна Джеймисън.

— Какво друго ви интересува?

— Как ви се стори Дабни вчера? — попита тя. — Както обикновено? Или разтревожен от нещо?

— Както обикновено.

— И не забелязахте нищо подозрително?

— Какво например?

— Необичайни фрази — подсказа ѝ Декър. — Възбуда. Разсеяност.

— Не, нищо подобно.

— Възможно ли е да е употребил наркотици?

Изражението на Томпсън се промени.

— Уолтър?! Изключено! Виждала съм го да пие само вино, и то много рядко.

— Той ли беше единственият представител на фирмата ви на днешната среща? — продължи с въпросите Декър.

— Да. Всички ние сме добре запознати с техническата страна на нашия бизнес. Но срещата днес трябваше да е посветена на стратегическото планиране и в нея трябваше да вземат участие високопоставени лица. Уолтър често ходеше сам на подобни срещи, особено когато клиентите ни бяха представени на най-високо ниво.

— Нещо необичайно в поведението му през последния месец? — попита Джеймисън.

— Не. Нищо не ми е направило впечатление.

— Съпругата му сподели, че преди около месец му се е наложило да замине някъде неочаквано. А когато се върнал, не ѝ казал къде е ходил. Според нея след това вече не бил същият.

Томпсън остана изненадана.

— Преди около месец? Нямам представа къде е бил. Ако пътуването е било служебно, би трябвало да разполагаме с информация.

— Ще ви бъдем благодарни, ако проверите — каза Джеймисън.

— Разбира се. — Тя извади телефона си и написа съобщение. — Готово. Ще се свържа с вас веднага щом получа отговор.

Декър стана и обиколи стаята, а Томпсън го проследи с поглед.

— Фирмата ви очевидно процъфтява — отбеляза той.

— Работим усилено и, да, резултатите са добри… много добри. Току-що сключихме два големи договора, които ще удвоят оборота ни спрямо миналогодишния.

Той я погледна и попита:

— Какво ще се случи с фирмата след смъртта на Дабни?

Томпсън се поколеба.

— Ние сме дружество с ограничена отговорност, но Уолтър е най-големият акционер, контролният пакет е негов. Не се съмнявам, че има документи, които предвиждат как да се действа след… след смъртта му, но не съм наясно. Предполагам, че колегите от юридическия отдел знаят.