Дэвид Балдаччи - Предатели

— Звучи забавно от твоята уста — обади се Джеймисън.

— Какво му е забавното? — попита рязко Декър.

— Щях да ти кажа по-късно, когато моментът ми се стореше подходящ. Но пък ето че стана въпрос…

— Алекс, какво имаш предвид, по дяволите? — попита Декър, очевидно подразнен.

— Добре, не се разстройвай.

— Вече съм разстроен.

— В интерес на истината, приех още една работа в допълнение към тази…

Милиган се усмихна.

— Нима работата за ФБР не ти се струва достатъчно натоварваща?

— Друга работа? — попита Декър.

— Има една сграда в Анакостия…

— Сграда? — възкликна Декър.

— Добре, за да сложа край на всички спекулации, ще призная, че през последните два месеца търсех сграда в лошо състояние, която се нуждае от ремонт. И открих идеалната.

— Търсила си сграда? — попита Декър, който нищо не разбираше. — На мен не ми трябва никаква сграда. Достатъчна ми е една стая. И то малка. Защо изобщо си търсила сграда?

— За инвестиция. А и за да направя нещо добро.

— И ни го казваш чак сега?

— Щях да ви го кажа съвсем скоро. Неотдавна избрахме мястото.

— Избрахте? Кои сте вие ?

— Всъщност той го избра.

— За кого говориш? — попита Милиган.

— Чакай малко — каза Декър. — Ти нямаш толкова пари, че да инвестираш в сграда. Все се оплакваш, че не можеш да си позволиш дори бензин за колата…

— Благодаря, че сподели проблемите ми на всеослушание — отвърна Джеймисън и погледна смутено Милиган. — Аз съм само негов представител.

— Чий представител? — настоя Милиган.

Изражението на Декър омекна, когато се сети за какво става въпрос.

— На Мелвин, нали?

— Мелвин? — попита Милиган. — Мелвин Марс?

Декър впери поглед в Джеймисън.

— Той е купил сградата, нали? С част от парите, които получи като обезщетение от държавата.

Джеймисън кимна.

— Да, той я купи. Но след като аз намерих подходящата сграда.

— И кога се случи всичко това? — поинтересува се Милиган.

— Сега Мелвин има много пари, а не знае какво да ги прави. Предложих му вариант, при който хем да помогне на хората, хем да спечели, а той искаше да направи тъкмо това.

— И как купуването на сграда ще помогне на хората? — попита Милиган.

— Ами… сградата има… наематели. И те плащат наем.

— И какво? Жена ми и аз също плащаме наем — отвърна агентът. — И то немалък.

— Това място е по-различно. Купихме го изгодно и макар да се нуждае от известен ремонт, можем да си позволим да искаме наеми, които хора с ограничени средства да са в състояние да плащат.

— Нещо като общински жилища с ниски наеми? — каза Милиган.

— Горе-долу, но законът не задължава Мелвин да го прави. Той може да си го позволи, защото целта му не е да си докара доходи като на останалите рентиери. Мелвин очаква да получи разумна възвръщаемост на инвестицията, а хора, които в противен случай не биха имали къде да живеят, ще получат жилище. И двете страни печелят.

— Добре, това място си има наематели — каза Декър. — Но аз къде ще живея?

— На последния етаж. Ще разполагаш със собствена стая. Аз също. Ще имаме и баня. А също и кабинет, и голяма кухня. Апартаментът е доста просторен.

Декър се взря мълчаливо в нея.

— Нямах представа, че ще се местим от Куонтико във Вашингтон — побърза да добави Джеймисън, — но винаги съм смятала, че някой ден ще живеем тук. А така ще избегнем най-натоварения трафик.

— Искаш да кажеш, че ще живеем заедно? — попита бавно Декър, който очевидно не бе чул последните ѝ думи.

— Е, няма да живеем заедно. Ще бъдем съквартиранти. Като в колежа.

— Съквартирантът ми в колежа беше нападател от нашия отбор, в сравнение, с когото изглеждах дребен — отвърна Декър. — Беше голям мърляч, но беше момче.

— Съжалявам, аз съм момиче, но пък мога да готвя! Какво ще кажеш?

— Можеш да готвиш? — попита недоверчиво Декър.

— Е, малко.

Той продължи да я пронизва с поглед.

— Мога да приготвя на микровълнова почти всичко — заяви тя.

Декър затвори очи и не каза нито дума.

Джеймисън се обърна към Милиган.

— А най-хубавото е, че Мелвин ще позволи на Еймъс и на мен да живеем, без да плащаме наем. В замяна на това трябва да се грижим за сградата в допълнение към работата ни във ФБР.

Декър отвори очи и заяви категорично:

— Аз няма да се грижа за никаква сграда. Дори не знам дали искам да бъдем съквартиранти. Това са твърде много промени за толкова кратко време — добави обиден той.

— Но аз вече казах, че ще се грижим за сградата, Декър. Обещах на Мелвин.