Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Преведоха я през елегантен салон с широки прозорци, предлагащи великолепна гледка към океана от двете страни на кораба, след което влязоха в просторен кабинет. Стените бяха сиво-бели, а обзавеждането — скъпо и елегантно, подчертано морско и подчинено на високите технологии — очевидно беше проектирано специално за това помещение от някакъв съвременен капитан Немо.

В черното кожено кресло зад писалището седеше жена, наближаваща петдесетте, с гъста и силно прошарена черна коса.

— Аз съм Си Джей Скай — представи се тя. — Моля, седнете.

Тао не помръдна и двамата охранители безцеремонно я тръснаха на стола срещу бюрото.

— Любопитна съм да разбера защо шеф на малка инвеститорска фирма като вас проявява интерес към колекция от дефектирали спътници — започна Си Джей. — Любопитството ми значително нарасна, когато научих, че първоначалното финансиране на вашата фирма е дело на Централното разузнавателно управление. И стана неудържимо, когато се заехте с издирването на старата руска космическа станция… По тази причина помолих сътрудниците си да ви доведат, за да си поговорим. За съжаление в момента съм притисната от неотложни задачи и не разполагам с време за любезности.

Унгер кимна на пазачите и те заеха позиция от двете страни на Тао, приковавайки я към стола. Вдигна ръкава ѝ и потърка кожата с парче марля, напоено в спирт, след което уви тънък маркуч около ръката ѝ над лакътя, за да изскочи вената. Пазачите я държаха в желязна хватка.

Иглата проникна под кожата ѝ. Убождането бе последвано от чувство за топлина, сякаш във вената ѝ проникна течен огън. Топлината бързо тръгна към рамото и шията ѝ, а после проникна в мозъка. Главата ѝ клюмна назад. Унгер се наведе да провери разширените ѝ зеници. Пулсът ѝ рязко се ускори под въздействието на адреналина и наркотичното вещество.

— Готова е — кратко докладва той.

Скай стана, заобиколи бюрото и се облегна на предната му част, заемайки позиция директно срещу отпуснатото тяло на пленницата.

— Чувате ли ме?

— А-а-а… — тихо отвърна Тао.

— Какво търсите?

— Оръжие.

— От какъв тип?

— К-к-космически лазер… — просъска Тао.

— Защо мислите, че в Космоса има лазер?

— „Либърти“.

— Космическата совалка „Либърти“?

— Аха-а-а.

— Но „Либърти“ беше улучена от метеорит.

— Не — прошепна Тао и главата ѝ се люшна. — Лазер.

— Защо мислите, че „Либърти“ е била атакувана от лазер?

— „Окълъс“.

Скай хвърли кос поглед към Моу, който сви рамене. За него отговорът на Тао беше лишен от смисъл.

— Какво е „Окълъс“?

— Шшпионски спътник. Улучен от лазер. „Либерти“ беше изпратена да… да го прибере.

— „Либърти“ беше изпратена да прибере спътник на „ЗитаКом“ — възрази Скай.

— „Окълъс“.

— Откъде знаете, че „Либърти“ е била улучена от лазер?

— Астронавтът… Видял е всичко…

Скай се втренчи в дрогираната жена.

— Всички астронавти са мъртви!

— Един… един оцеля…

— Не може да бъде! — поклати глава Моу и се обърна към Унгер: — Сигурен ли си, че тази субстанция действа?

— Тя няма нищо общо с детектора на лъжата — отвърна онзи. — Никой не може да измами наркотика.

— Достатъчно! — вдигна ръка Скай и двамата млъкнаха. — Роксан, наистина ли е оцелял един от астронавтите на „Либърти“?

— Дда…

— Къде е той в момента?

— Сстанцията…

— Международната космическа станция?

— Аха…

Скай се отдръпна, лицето ѝ видимо пребледня.

— Махнете я оттук! Върнете я в кабината. Веднага!

Пазачите награбиха отпуснатото тяло под мишниците и побързаха да излязат.

— Няма начин да лъже, така ли? — остро попита Скай.

— Никакъв — кимна Унгер. — Дрогата премахва всички психически задръжки. В състоянието, в което се намира, тя може само да отговаря на въпросите ви.

— Но как е възможно астронавт да напусне „Либърти“ и да се добере до космическата станция?! — избухна Моу. — Това е абсурд!

— Очевидно не е — поклати глава Скай. — И този астронавт е видял достатъчно, за да убеди силните хора във Вашингтон да започнат разследване. Надуших, че нещо не е наред, още в момента, в който „ЗитаКом“ обяви, че са наели НАСА за прибирането на спътника ѝ. Далеч по-икономично би било просто да изстрелят нов. Но от друга страна, шпионският спътник от ново поколение е инвестиция за около един милиард долара…

— Какво означава всичко това? — вдигна глава Моу. — За какви шпионски спътници говорим?

— Означава, че правителството е направило това, което правим и ние — изстрелва секретни товари. — Очите ѝ се заковаха в лицето на Моу: — А твоите хора са го пропуснали. Което означава, че всичките ни усилия отиват на вятъра.