Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Господа, предстои ни да решим две задачи, категорични и ясни — решително се намеси Барнет. — Първата е да попречим на Си Джей Скай отново да използва оръжието в орбита. А втората — да предотвратим изстрелването на второ.

— Но Скай вече е там, насред океана! — възрази Рейни. — Как ще я спрете?

— Има само един начин — усмихна се Килкъни.

Пърл Харбър, Хавайските острови

20 август

— Ама че чудовище! — респектиран промърмори Рейни, следвайки Грин и Килкъни към пристана. — Не бях виждал такъв кораб!

„Вирджиния“ се издигаше високо над водата, а черната ѝ опашка и масивна средна част мътно блестяха под лъчите на утринното слънце.

— Подводниците са лодки, а не кораби — поправи го Грин.

Килкъни хвърли кос поглед към приятеля си, но не каза нищо. Показаха документите си на часовоя пред мостчето и той им направи знак да се качат на борда.

Екипажът беше зает с подготовката за излизане в открито море. Килкъни се насочи право към капитанската кабина.

— Трима цивилни на борда, сър — докладва той.

Джонстън вдигна глава от документите пред себе си.

— Значи вие сте виновниците за прекратяването на гарнизонния ни отпуск — промърмори той. — Да знаете, че екипажът ще ви гледа накриво.

— Ще държим главите си ниско наведени — обеща Килкъни.

— Добре. Надявам се, че моите хора не са били прекалено груби с апаратурата ви. Наложи се да преустроим торпедния отсек, за да отворим място за „тюлените“ и тяхното оборудване.

— Ясно, капитане. Позволете да ви представя Ансън Рейни. Той е добре запознат с двата съда, които са обект на плаването.

Джонстън стана и протегна ръка:

— Добре дошъл на борда, Рейни.

Килкъни ги поведе към стълбата, по която се слизаше в торпедния отсек. Предупреждението на Джонстън беше вярно: празното пространство в средата на помещението се оказа задръстено от койките на деветнадесетте мъже, между които беше струпана екипировката им.

— Къде е лейтенантът? — обърна се той към един „тюлен“, който разглобяваше дългоцевна карабина Хеклер-Кох МП5.

— Хей, лейт! — извика младежът. — Един човек те търси!

На повикването реагира строен млад мъж с късо подстригана руса коса, който тръгна към тях от дъното на помещението, маневрирайки между хора и екипировка. Очите му внимателно опипаха пришълците.

— Аз съм лейтенант Ралф — представи се той. — С какво мога да ви помогна?

— Ще бъдем съквартиранти по време на това плаване. Аз съм Килкъни, а колегите ми са Грин и Рейни.

— Приятно ми е. Запазили сме ви три койки ей там, най-отпред, където е оборудването ви.

— Много добре — кимна Грин, обърна се към Килкъни и подхвърли: — Ще ида да видя има ли нещо за притягане.

— След минута идвам и аз — кимна Килкъни.

— Вие сте бил взводен във Втори, нали? — попита Ралф, имайки предвид Втори екип на специалните военноморски части, базиран в Литъл Крийк.

— Да. Изкарах шест години там.

— Липсва ли ви?

— О, не. Успях да си създам достатъчно неприятности и без него.

Ралф се разсмя.

— Обикновено тъй става… Какъв е тоя огромен багаж там, отпред?

— Свързан е с един експериментален проект. Адмирал Доусън го разсекрети и когато имаме време, ще ви разкажа за него. А сега нека разгледаме вашите оперативни планове, както повеляват правилата… Рейни е Британската енциклопедия по отношение на „Скай Еърспейс“, разполага с подробни чертежи на двата кораба.

Силната ръка на Ралф се стовари върху рамото на учения.

— От този момент нататък вие сте най-добрият ми приятел, сър! — извика той. — Хайде да идем ей там и да си поговорим…

„Вирджиния“ напусна Пърл Харбър точно по пладне, плъзна се под морската повърхност е пое курс на юг.

„Акватус“

Тао се върна в съзнание веднага след като я прехвърлиха на борда. Химикалите бавно напуснаха организма ѝ, но физическата слабост остана. Лежеше на една страна върху широко легло, китките и глезените ѝ все още бяха здраво овързани.

Изяде бавно и с безкрайна предпазливост първата храна, която ѝ дадоха, след като се свести — зеленчукова супа, соленки и кутийка безалкохолно, но въпреки това върна обратно поне половината от нея. След инжекциите на Унгер се чувстваше ужасно слаба, виеше ѝ се свят.

Отвори очи и погледна пазача, седнал на стол до вратата. Той не ѝ обърна никакво внимание, потънал в DVD версията на „Грозниците“, която течеше по екрана на малкия телевизор срещу него. Особеният звук на кокалчета, потъващи в меката кожа на жертвите, го караше одобрително да хъмка.