Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Спусна се няколко етажа по-долу. На стълбите срещу нея се появиха две жени по шорти и тениски, увили дебели пешкири около вратовете си. Бяха запотени, ръцете и краката им блестяха на слабата светлина. Очевидно излизаха от фитнес или някакво друго упражнение с физическо натоварване. Тао забави крачка, провери дали кърпата покрива пистолета в ръката ѝ, след което бавно излезе на площадката.

— Извинете, май се загубих — промълви със смутена усмивка тя.

— О, а къде искате да отидете? — попита едната от жените.

— В помещение, от което мога да изпратя съобщение.

— Значи стаята за електронна поща на второ ниво. Спуснете се още един етаж, после тръгнете надясно. За пръв път ли сте на борда?

— Да — свенливо отвърна Тао.

— Не се притеснявайте. Аз присъствам на изстрелване за пети или шести път, но едва на третия започнах да се ориентирам.

— Благодаря ви.

Тао се спусна един етаж по-долу и зави по коридора вдясно. И тук беше пусто, но от далечния край се чуваха приглушени гласове. Следвайки указанията на жената, тя лесно откри помещението за електронна поща, което се оказа празно. Влезе и побърза да превърти резето.

Мониторът светеше, готов за електронни послания. Пръстите ѝ полетяха по клавиатурата. Мислеше в движение и бързаше да опише събитията, на които беше станала свидетел — потопяването на „Морски лъв“, убийството на Килкъни, отвличането ѝ и всичко, което знаеше за моментната ситуация.

Радиостанцията до нея тихо пропука. Бяха открили телата на пазачите ѝ. Продължи да пише, опитвайки се да включи максимално количество информация в имейла си.

Прозвучаха кратки заповеди. Претърсването на кораба започваше. Част от участниците в него бяха насочени към второ ниво.

Прекъсна писането, натисна бутона SEND и излезе от стаята, заключвайки след себе си. Тръгна към стълбите в дъното на коридора, а над главата ѝ се разнесе шум от бягащи крака.

— Ето я! — извика един глас от площадката над главата ѝ.

Тао изскочи на главната палуба. Надстройката над главата ѝ беше с височината на 10-етажна сграда. На няколко метра от борда на „Акватус“ се простираше огромен изкуствен остров, осветен от ярки прожектори. В средата му работеха огромни кранове, които бавно изправяха ракета с издължен корпус. Неколцина мъже наблюдаваха операцията от непосредствена близост.

Очите ѝ откриха металното мостче, което свързваше двата съда, краката я понесоха към него. Двамата зад нея хукнаха подире ѝ, а единият вдигна радиостанцията към лицето си.

— Насочва се към моста.

Тао стъпи на покритието от гофрирана ламарина. В същия момент в противоположния край се появи фигурата на мъжа, който я беше разпитвал на борда на „Морски лъв“. Очите му не се отделяха от лицето ѝ. Заковала се на място, тя измъкна пистолета изпод прикритието на кърпата.

— Не можеш да напуснеш кораба — каза с равен глас Моу. — Няма къде да избягаш.

— Знам.

— И да ме застреляш, това няма да промени нещата.

— Но ще ми достави огромно удоволствие.

Моу направи крачка към нея и тя се прицели в главата му. После извади втория пистолет и го насочи към преследвачите зад гърба си. Моу се закова на място и направи знак на хората от „Акватус“ да сторят същото.

Тао го държа на прицел до момента, в който очите му се появи колебание. После направи леко движение и хвърли двете оръжия зад перилата. Шумът от съприкосновението им с водата бе погълнат от звуците, съпътстващи оживената дейност на площадката за изстрелване „Арго“.

21 август

Тао се предаде без съпротива и покорно се остави да я върнат обратно в кабината на високия етаж. Беше свършила каквото трябва, всичко друго би било непродуктивно и вредно. Сега единствената ѝ цел беше да остане жива.

Труповете ги нямаше, а петната по мокета бяха напръскани с химикал, който миришеше гадно. Унгер и Моу лично наблюдаваха как връзват ръцете и краката ѝ и я полагат на леглото. Охраната беше поверена на двама пазачи с изричната заповед да я развързват само под дулото на оръжието. Заповедта важеше и за парцала, който натикаха в устата ѝ, с допълнението, че не трябва да бъде хранена и обслужвана.

Часовете след краткото си бягство Тао прекара в дрямка, решила да пести сили и да успокои духа си. Въпреки това чу бученето на хеликоптера, който направи един кръг над кораба и подходи за кацане. Тридесет минути по-късно Моу, Унгер и двамата пазачи я прехвърлиха в просторен апартамент на най-горния етаж на надстройката.