Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Какво ще правим сега? — промърмори Моу. — Оцелелият астронавт представлява огромна опасност!

— Отлично съзнавам какво представлява! — сопнато отвърна Скай. — Ще решим проблема в момента, в който вдигнем новия спътник в орбита!

— Разполагаме и със „Зевс-1“ — напомни ѝ Моу.

— Горивото му е прекалено малко, за да атакува цел като МКС — поклати глава Скай. — Екипажът лесно ще се справи с евентуалните поражения, а последващото разследване ще елиминира версията за случаен сблъсък с друг космически обект. Мерките за разделно изпълнение на проекта „Зевс“ ще бъдат достатъчни и правителството никога няма да получи физически доказателства за нашата намеса. А без тях всякакви изявления на наши служители и сътрудници ще бъдат приети като недоказани слухове.

Скай помълча, после с леден глас добави:

— За да бъдем сигурни, че срещу нас няма да бъдат отправени никакви обвинения, МКС трябва да бъде незабавно унищожена, а останките ѝ разпръснати по такъв начин, че евентуалното им възстановяване да бъде абсолютно невъзможно!

Бойна подводница „Вирджиния“

— Сър, получихме сигнал за сателитно съобщение — докладва дежурният офицер.

— Изкачете се на комуникационна дълбочина — заповяда капитан Джонстън.

— Слушам, сър, на комуникационна дълбочина. Носът пет градуса нагоре.

— Носът пет градуса нагоре, слушам, сър — повтори кормчията на пулта.

Следвайки електронните команди, носовите пропелери на „Вирджиния“ се включиха и подводницата бавно се насочи съм повърхността. Не след дълго водата над нея изтъня до двадесетметров пласт.

— Изравнете носа — заповяда помощникът.

— Слушам, изравняваме носа — отговори кормчията, а след няколко секунди добави: — Носът на нула градуса.

— Посланието тръгва, сър.

Джонстън се наведе над комуникационния пулт. Кратката импулсна трансмисия се осъществи за секунди, компютърът я дешифрира и екранът се запълни със ситен текст.

— Това ли е всичко? — попита Джонстън, след като се запозна със съдържанието му.

— Да, сър.

— Помощник — изправи се капитанът. — Потапяне до шейсет и пет и пълен напред по досегашния маршрут. Поеми командването, аз слизам в торпедния отсек.

Шестнадесетте „тюлени“ на борда на „Вирджиния“ сякаш бяха навсякъде — част от тях тренираха работа с външния шлюз, други отработваха различни аварийни ситуации. Истинско стадо скакалци, по думите на корабния готвач. Джонстън бе принуден да напомни на екипажа, че „Вирджиния“ е конструирана по начин, предвиждащ превозването на подобни „скакалци“ до всяко място, на което някой тъпак си е позволил да ядоса добрия стар Чичо Сам…

Килкъни и двамата лейтенанти на „тюлените“ се бяха навели около монитор с плосък екран, на който се виждаха чертежите на площадката на изстрелване.

— Офицер в отсека — извика един от тюлените, забелязал появата на капитана.

— Продължавайте — вдигна ръка Джонстън, предотвратявайки официалното посрещане на старши офицер. — Килкъни, ще ми отделиш ли минутка?

— Разбира се, сър.

— Току-що получихме съобщение от птичката — промърмори Джонстън, след като двамата се отдалечиха по посока на входния люк. — По всичко личи, че става въпрос за имейл на твой познат, пристигнал от доста необичайно място.

— Келси?

— Не. Роксан Тао. Според посланието, което получих току-що, тя се намира на борда на „Акватус“.

Килкъни безмълвно поклати глава, а на лицето му изплува широка усмивка.

— Добра новина, а?

— Най-добрата!

„Акватус“

22 август

„Акватус“ беше пуснал котва на три морски мили от „Арго“. На стартовата площадка нямаше нито един човек, а управлението ѝ се осъществяваше дистанционно от командната зала на борда на кораба — пълно копие на онази, която съществуваше на „Арго“.

Затворена в кабинета си на последния етаж, Скай изучаваше орбитата на спътника, който бе монтиран в горната част на ракетата носител 4GR. Малко повече от час след изстрелването той трябваше да се отдели от последната степен на ракетата и да навлезе във висока орбита около Земята. В същия момент щеше да се осъществи и връзката му с останалата част от съзвездието „Скай“, а екипът по изстрелването щеше да прехвърли контрола върху него на оперативната група в Щатите.

След това прехвърляне предстоеше подробна диагностика на параметрите на полета плюс проверка на комуникационните му средства и другата електроника на борда. Неспособни да възстановят нормална връзка със спътника и да коригират възникналите проблеми в навигацията, инженерите на „Скай“ ще бъдат принудени да вземат трудното решение да извадят от орбита безполезния космически апарат, опитвайки се да запазят мястото му в нея за следващ спътник. В момента, в който повреденият апарат навлезе в перигея си и изчезне от обхвата на наземните станции за проследяване, той ще бъде смятан за унищожен.