Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Желаете ли присъствието на адвоката си?

Рейни поклати глава.

— Тогава да започваме. Вие ли сте Ансън Рейни?

— Да.

— И работите в „Скай Еърспейс“?

— Да, вече дванадесет години.

— С какво се занимавате там?

— С научно-развойна дейност. Конструирам спътници.

— Запознат ли сте с дейността на „Скай Еърспейс“ в полза на правителството на САЩ, по-специално в областта на Системата за ядрена защита?

— Аз съм ръководител на конструкторския екип в тази област.

— Къде е работното ви място?

— В института в Палмдейл, който е собственост на компанията. Групата ми разполага с обособена сграда.

— Ако не греша, вашата специалност има пряко отношение към базираните в Космоса лазерни системи…

— Точно така — кимна Рейни. — Предлагаме разработка на затворена система от космически платформи с лазерни оръжия, които могат да прихващат междуконтиненталните балистични ракети още преди да са се качили в орбита.

— Възможно ли е подобно оръжие да бъде използвано за нападение например на друг обект в орбита?

— Да. Това е интегрална част от системата, която предлагаме.

— А какво ще кажете за убийство на астронавти? — попита с леден глас Килкъни.

— Моля? — объркано го погледна Рейни.

— Извинете за този въпрос — намеси със сдържано раздразнение Барнет. — Напоследък сътрудникът ми преживя доста трудни мигове… Преди да напусна Вашингтон, аз се срещнах с неколцина високопоставени служители от Министерството на отбраната. Те са запознати с вашата работа и високо я ценят. От тях научих, че в момента в Космоса не се провеждат изпитания на оръжия с лазерно насочване. Това вярно ли е?

— Ами… да… — заекна Рейни. — Точно така.

— Това означава, че „Скай“ не са извели такова оръжие в орбита, защото, ако е обратното, вие като негов конструктор трябва да сте уведомен… Така ли е, господин Рейни?

Домакинът не отговори, а очите му се местеха по лицата на тримата мъже.

— Така ли е, господин Рейни? — повтори въпроса си Барнет.

— Вижте, аз работя върху секретни проекти — промърмори Рейни и се сви на дивана. — Вие сте от ЦРУ и знаете какво означава това. Ако говоря за работата си, като нищо ще свърша в затвора!

— Уверявам ви, че всички присъстващи тук са проверени и имат право на достъп до секретна информация.

— Откъде мога да бъда сигурен?

— Добре, прав сте. Мисля, че ако ми дадете няколко минути, ще мога да ви успокоя.

Барнет се насочи към вратата и извади мобилен телефон от джоба си.

— Как загина баща ви? — подхвърли Килкъни.

— Баща ми ли? — озадачено го погледна Рейни, който очевидно не беше свикнал на резки промени в темата на разговор.

— Гледам парадната униформа, медалите и знамето. Трябва да е бил истински войн.

— Такъв беше. Целият му живот премина във флота. Загина при нападението срещу американските казарми в Бейрут. Служил е и във Виетнам.

— Това ли е причината да работите в областта на отбраната?

Рейни кимна.

— Не ме взеха в армията поради вродена аномалия в сърдечната дейност — промърмори той. — Баща ми даде живота си за родината и аз реших, че трябва да направя нещо в негова памет.

Барнет се върна с обемисто куфарче „Халибъртън“, сложи го на масата и щракна ключалките. Капакът му отвътре представляваше екран с течен кристал, а в долната му част имаше клавиатура и други уреди. Издърпа късата антена и я насочи към прозореца.

— Нали юг е натам?

— Да — кимна домакинът.

Директорът на ЦРУ нагласи антената, седна на дивана до Рейни и започна да набира дълга поредица от цифри. От куфарчето се разнесоха писукания — от онези, които издават факс апаратите, когато „се ръкуват“, след това всичко утихна.

На екрана изплува гербът на Белия дом, заменен от физиономията на Дарси Оутс на фона на някакъв кабинет.

— Готови ли сте, директор Барнет? — попита президентският съветник по въпросите на националната сигурност.

— Да, всичко е наред. Благодаря за бързата реакция.

— За това ще поговорим по-късно.

Оутс стана от мястото си и излезе от обхвата на камерата, а на мястото ѝ се появи фигурата на президента. Ченето на Рейни увисна от изненада.

— Господин президент — почтително рече Барнет. — Тук съм в компанията на Ансън Рейни.

— Виждам — отговори държавният глава с характерния си тексаски акцент. Беше облечен в официален смокинг. — Познахте ли ме, господин Рейни?

— Да, сър.

— Прекрасно. Когато съм облечен по този начин, малко хора го правят. Мисля, че причината е във вратовръзката… Информираха ме, че изпитвате известни колебания по отношение на въпросите на Джаксън, свързани с националната сигурност.