Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Лос Анджелис

Барнет и Грин посрещнаха малкия „Лиърджет“ на военновъздушните сили, който бе изпратен да прибере Килкъни от Чили. Самият той се появи на стълбичката облечен доста странно — с това, с което Делмар и съседите му на малкото островче бяха заменили мокрия и почти заледен ватен комбинезон, с който се беше спуснал в морето.

— Господи, Нолън! — възкликна Грин и прегърна приятеля си. — Изглеждаш като магистрален бандит, но въпреки това се радвам да те видя!

— Благодаря ти.

— Съжалявам за Роксан, човече — разхлаби прегръдката си Грин. — Знам, че двамата бяхте доста близки…

— Така е — кимна Килкъни. — Но някой ще си плати, бъди сигурен в това!

— В това няма спор — намеси се Барнет и му протегна ръка: — Добре дошъл у дома.

Килкъни кимна и отговори на ръкостискането.

— При последния ни разговор споменахте за някакви улики…

— Грин очерта една много интересна теория, която, надявам се, още довечера ще намери своето потвърждение…

Напуснаха летището с черен форд „Експедишън“. От ухото на шофьора се проточваше тънка жичка, която изчезваше под яката на ризата му.

Слънцето потъна зад хоризонта в момента, в който излязоха на крайбрежната магистрала и поеха към Санта Моника. По време на пътуването Грин нахвърли накратко главните моменти от разследването си. Трафикът по посока на Лос Анджелис беше доста оживен за петък вечерта. Тридесет минути по-късно автомобилът с висока проходимост спря пред малка къща с облицовка от червено дърво, сгушена в подножието на хълмовете над града.

Под навеса беше паркиран тъмнокафяв сааб, а до него имаше още един „Експедишън“ като този, с който пристигнаха.

— Трима влизат — промърмори в микрофона под яката си шофьорът.

Вратата се отвори и на прага се появи мъж с черен костюм. В дневната имаше още един, който очевидно наблюдаваше изнервения човек, седнал на канапето.

Някъде към тридесетте, прецени Килкъни, докато оглеждаше фланелката за голф и късите панталонки на госта. Беше слаб човек, ако не се брои малкото шкембенце, очертаващо се под фланелката. Носеше очила със златни рамки, а афроприческата подчертаваше безнадеждно изтъняващата му коса.

— Благодаря ви, господа — обърна се към агентите Барнет. — Не вярвам мистър Рейни да ни създава затруднения, затова ще ви помоля да чакате отвън.

Старшият на двойката кимна и тръгна към вратата.

— Вие от тайните служби ли сте, или какво? — попита с леко потрепващ глас Рейни.

— Или какво — дружелюбно отвърна Барнет, показа му служебната си карта, след което представи Грин и Килкъни.

— И те ли са от ЦРУ? — попита онзи и очите му недоверчиво огледаха нестандартното им облекло.

— Да кажем, че господата поддържат неформални отношения с управлението — уклончиво отвърна Барнет.

— Аз нищо не съм направил! — изрази протеста си Рейни.

— Никой в нищо не ви обвинява. За момента ще се задоволим с отговорите на въпросите, които ще ви поставим.

— Трябва ли да повикам адвоката си?

— Това е ваше право, но присъствието на човек без пълномощия по отношение на сигурността ще ни създаде проблеми.

Докато Барнет говореше, Килкъни огледа стаята. Майка му би казала, че на това място се усеща отсъствието на женска ръка — един деликатен намек, че господин Рейни живее сам и това си личи по обстановката. Голяма част от мебелите бяха от онзи тип, които човек купува в кашони, а след това сглобява сам. В ъгъла имаше комплект стикове за голф и чифт меки обувки. В купчината списания на масичката до коженото кресло с подвижна облегалка преобладаваха специализирани издания в областта на електрониката и космическите науки, а такива като „Редбук“ или „Пийпъл“ напълно липсваха.

Семейните снимки по стените бяха малко на брой. Над камината имаше стара снимка на горд сержант артилерист с униформа на ВМС, прегърнал жена и невръстно хлапе. До него, в специална дървена кутия, беше сгънато националното знаме.

— Ако в даден момент от нашия разговор решите, че присъствието на адвоката ви е наложително, ние незабавно ще го прекъснем и ще направим всичко възможно да осигурим присъствието му. А докато се занимаваме с това, вие ще останете под наше наблюдение.

— Ще бъда арестуван?

— Не ме разбрахте. В момента разследваме една изключително опасна ситуация. Казах „под наше наблюдение“, но това всъщност означава „под наша закрила“.

Барнет говореше с тих, вдъхващ доверие тон. Като прокурор трябва да е бил страхотен в съдебната зала, помисли си Килкъни.