Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Но ако изключиш спътниците на правителството, кривата се връща в нормални граници, нали? — подхвърли след кратък размисъл Килкъни.

— Точно така. За две години „Окълъс“ е първият некомерсиален спътник, който пада. Докато почти всички останали умират от старост. Практически кривата, за която говориш, се базира почти сто процента на комерсиалните спътници.

Килкъни се облегна в стола и преплете пръсти зад тила си, озадачен от анализа на Грин.

— Нима твърдите, че онзи, който стои зад всичко това, използва комерсиалните спътници като учебни мишени, а крайната му цел е да свали нашия? — учудено попита Барнет.

— Не — поклати глава Грин. — Данните сочат, че първоначалното ни становище е напълно погрешно. Когато ме инструктираха по този случай, ми казаха, че само шепа хора са знаели за шпионския спътник на борда на „Либърти“ и някой от тях е нарушил правилата на сигурността. Но сега си задавам обратния въпрос: ами ако правилата на сигурността изобщо не са били нарушени?

— Отговорът е, че извършителят е взел „Окълъс“ за поредния комерсиален спътник — подхвърли Тао.

— И той съвпада напълно с останалата част от данните ми.

— Значи някой сваля търговски птички — промърмори Килкъни. — Може би става въпрос за застрахователна далавера?

— Ако е така, не съм виждал по-мащабна далавера от тази — отвърна Грин.

— Комерсиалните спътници са огромен бизнес — обади се Барнет. — В момента около планетата кръжи хардуер за над сто милиарда долара, а Грин правилно отбеляза, че бройката расте. Светът вече е силно зависим от тази технология.

Наистина е така, помисли си Килкъни. Пейджърът в джоба ми, GPS системата в джипа ми, Интернет, дори конферентната връзка в момента — всичко това зависи от спътниците.

— Можеш ли да определиш стартовия момент на тези нападения? — попита на глас той.

— „Мир“ според данните, с които разполагам — отвърна Грин. — Мисля, че станцията е била първата мишена на учебните стрелби, за които спомена Роксан.

— Любопитно — промърмори Барнет.

— Добре, но как ще действаме оттук нататък? — попита Тао. — Все още нямаме идея къде се намира това оръжие.

— Не сме го открили, защото не търсим където трябва — отвърна Килкъни. — Грин, предлагам смяна на тактиката…

— Слушам те.

— Хвърли едно око на всички изстрелвания преди нападението срещу „Мир“.

— Колко назад?

— Колкото ти позволяват данните, но с акцент върху двете последни години. Направи съпоставка между изстрелванията и реално включените в орбита спътници. Искам да знам какво все още се намира горе.

— Но ние вече знаем това. И не можем да направим никакви правдоподобни заключения.

— Точно по тази причина искам да обърнеш внимание на изстрелванията. Всички знаем, че в Космоса има някакво оръжие, но по някаква причина не можем да го видим. Което означава, че някой е открил начин да скрие спътника си. Но доколкото съм информиран, все още никой не е измислил начин да скрие изстрелване на ракета в Космоса…

— Разполагаме с куп спътници, които следят единствено изстрелванията — кимна Барнет. — И регистрират всяко изстрелване, което качва нещо в орбита…

— Някъде сред тях се крие космически апарат, който е свален от отчет. Бас държа, че това е пътят, по който ще открием нашия човек…

— Ще имам грижата за съответните данни — промърмори Барнет и си отбеляза нещо в бележника. После вдигна глава и подхвърли: — Кога възнамерявате да се приберете у дома, вие двамата?

— Още не знаем — отвърна Тао. — Мислим да отскочим до още едно място, на което със сигурност ще открием физически доказателства…

— За какво става въпрос? — вдигна вежди Барнет.

— За „Мир“.

Пенг седеше в помещение, което си приличаше като две капки вода с подземната заседателна зала на посолството във Вашингтон, където получи заповедта да следи Килкъни и Тао. С тази разлика, че това тук се намираше дълбоко под една с нищо незабележима сграда на московската улица „Дружба“. След дългия и наситен с неочаквани събития ден, той седеше пред затъмнения екран на компютъра и бавно отпиваше чай. Мислеше за доклада, който току-що беше предал, а също и за реакцията на началниците си. Не очакваше нищо добро след участието си в престрелката в Подмосковието.

— Имате кодирана връзка с Ксиюан — оживя репродукторът на масата.

Екранът светна и върху него в естествен ръст се появи фигурата на директора на отдела Хуанг Дзанфу.