Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Как протече срещата със Задкин? — включи се Барнет.

— Кратко — отвърна Тао. — Хешъл вероятно вече ви е информирал, че при последната обиколка на „Мир“ се е случило нещо необичайно и станцията е излязла от контрол. Управлението на полета начело със Задкин е изгубило връзка. Мисията е била обявена за успешна, тъй като останките все пак са паднали в океана. Всички гафове са били пъхнати под килима, а Задкин просто е бил уволнен.

— Това не ми звучи честно — подхвърли Грин.

— И не е било такова — кимна Килкъни. — Задкин е инженер, който е имал ясна представа за движението в космическото пространство на обект с размерите на „Мир“. Изучил е телеметрията и е изчислил няколко вероятни траектории на колизия, които биха довели до случилото се…

— Успя ли да се сдобиеш с тези изчисления?

— Не. Вероятно са останали в къщата му, която изгоря до основи.

— Лошо. Много ми се щеше да ги сравня със своите…

— Щеше да ти хареса — подхвърли Килкъни. — Падаше си по Чарли Паркър…

— Страхотно!

— Господин Гринели — обади се Барнет, който очевидно реши, че е крайно време да поеме контрола над тази междуконтинентална среща. — Запознайте Роксан и Нолън с последните си постижения, ако обичате…

— Няма проблем. Както се разбрахме, аз обработих данните, които ми изпратихте, и стигнах до един куп възможности. Например че двата удара са станали над Източното полукълбо, което прави подозрителни всички космически апарати там.

— Представям си колко дълъг е списъкът — направи гримаса Килкъни.

— Да, но все пак е някакво начало. После се заех с данните, които вие с Роксан получихте в „Лойдс“. Подложих на анализ всеки спътник, чиято повреда не е била определена със 100-процентова сигурност. Ще се изненадате, като разберете колко от тези птички просто са мигнали и угаснали без никакви симптоми за повреда. Като главна причина за внезапната им смърт се посочват слънчевите изригвания и микрометеоритите.

— А това скъси ли списъка? — подхвърли Тао.

— Много — кимна Грин. — Чак до нулата.

— До нулата? — изненадано попита Килкъни.

— Аха. В орбита просто няма спътник, който би могъл да види сметката на останалите.

— А не биха ли могли да са повече?

— Помислих за това и изработих няколко различни подхода, за да видя какво ще излезе. Получих няколко групички от по два-три, които отговарят на общия профил, но те се оказаха собственост на различни държави. В един момент дори реших, че Китай и Тайван са могли да сключат тайно споразумение да видят сметката на нашите шпионски спътници.

— Международна конспирация от подобен мащаб е малко вероятна — вметна Барнет.

— Именно. Затова проверих цялата история на тези спътници, просто за всеки случай. Всички изглеждат абсолютно легитимни, като няколко от тях дори са били изстреляни с американски ракети.

— Може би разглеждаме прекалено голям отрязък от време — подхвърли Килкъни.

— Ей затова те обичам — ухили се Грин. — Великите умове действат по един и същи начин.

— Какво унижение, Господи — извъртя очи Тао.

— Красиво, нали? — кимна Грин. — Реших да преработя анализите си на базата на силно ограничен отрязък от време. Започнах от „Либърти“ и тръгнах назад последователно към всеки дефектирал сателит.

Изследователят замълча и поглади самодоволно козята си брадичка.

— Отново окачи на лицето си оная физиономия, която означава „колко съм велик“ — предупредително се обади Килкъни.

— Открил си нещо? — присви очи Тао.

— Не. Няколко крачки в обратна посока отново свиха списъка до нула. Това, което открих, е отрязъкът от времето, в който е функционирал нашият спътник убиец. То стана възможно благодарение на логичното ти предположение, Роксан, че всеки собственик на ново оръжие би искал да го изпробва върху учебни мишени, преди да започне редовната му експлоатация.

— Бихте ли си направили труда да обясните? — обади се Барнет. — За предпочитане на английски…

— Разглеждайки всички тези мъртви спътници през годините, аз си дадох сметка, че с течение на времето бройката им нараства.

— Но и бройката на вдигнатите в орбита спътници също нараства — възрази Килкъни.

— Не толкова бързо — поклати глава Грин. — Благодарение на вас двамата разполагам с изобилие от исторически сведения и успях да изградя модел на раждаемостта и смъртността на нашата орбитална популация. Допреди няколко години двете криви са относително стабилни — точно според очакванията. След което смъртността на спътниците рязко се покачва, което продължава и до ден днешен…