Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Че си тук, за да обсъдиш малък инцидент, станал по време на операцията за свалянето на „Мир“… И си потърсил мнението на човека, който е ръководил операцията.

— Това наистина е така.

— Но не разбрах защо го правиш. Ще ми предложиш ли някаква версия, която обяснява интересите на неизвестна група престъпници към теб, сътрудничката ти и онзи безобиден пенсионер, когото убиха?

— Нямам такава версия — поклати глава Килкъни. — Ние с Роксан разследваме причините за катастрофата с „Либърти“. Научихме, че нещо подобно се е случило с „Мир“, и решихме да сравним данните си с тези на Задкин…

— И Барнет ми каза същото.

— Това е истината.

Лявата част на веждата на Фьодоров леко отскочи нагоре.

— Достатъчно дълго съм в разузнаването, за да зная, че част от истината често е много по-добро прикритие от откровената лъжа — промърмори той. — Не се съмнявам, че разследваш възможните причини за разрушаването на вашата совалка, но искам да ти напомня, че и Русия изгуби един човек там, горе… Следователно и ние имаме интерес да разберем какво се е случило.

— Според нашите експерти „Либърти“ се е сблъскала с космически отломки — внимателно отвърна Килкъни. — А аз нямам право да правя предположения върху други хипотези, които се различават от това мнение.

Фьодоров мълчаливо го изслуша, а после изведнъж си спомни, че в момента годеницата на този младеж се намира на борда на Международната космическа станция. Което означаваше, че Килкъни по-скоро е тръгнал на лов, отколкото на неофициални проверки.

— Разбирам — бавно кимна той. — Можеш да забравиш за инцидента на магистралата, той просто не се е случил. Още преди да напуснеш страната, в посолството ви ще бъдат изпратени пълните досиета на хората, които си убил. Включително минали и настоящи контакти. Ние ще продължим да разследваме нападението срещу вас и Задкин и ще ви запознаем с резултатите от него. А на теб желая успех в разследването.

Килкъни изпита облекчение от факта, че Фьодоров не го притиска. От предишните си контакти с него бе разбрал, че шефът на ФСБ е човек, на когото може да се вярва, а сега изпитваше благодарност за усилията му да го отърве от официално разследване.

— А дали ще мога да получа окончателните телеметрични данни от навлизането на „Мир“ в атмосферата? — попита той.

— Ще имам грижата — кимна Фьодоров.

Изправиха се едновременно, след което Килкъни заобиколи масата и протегна ръка.

Фьодоров я пое, после свободната му лапа — огромна и тежка, легна върху рамото му.

— Нолън Сеанович — погледна го в очите той. — Заклевам ти се, че моята страна няма нищо общо с катастрофата на „Либърти“!

В края на един прекалено дълъг и тежък ден Килкъни, придружен от униформен служител на охраната, се озова в подземията на американското посолство в Москва, където се намираше обезопасената конферентна зала. Тао вече беше там.

— Как си? — внимателно го погледна тя.

— Съсипан — промърмори Килкъни и се тръшна на някакъв стол с висока облегалка. — Но ден-два почивка ще ми бъдат напълно достатъчни. А ти?

— Същата работа. Опитах се да поспя, но умиращият Задкин постоянно е пред очите ми. Май доста ми се събра…

Килкъни мълчаливо кимна с глава. И двамата бяха обременени със спомени, които биха предпочели да забравят.

— Постъпваща спътникова информация — прозвуча глас от вградените в стената говорители.

Големият монитор в дъното се включи. След няколко секунди тестов „син екран“ повърхността му се раздели на две. Долу вляво се появиха подвижните ромбове на постъпващата информация от Ленгли, а тези вдясно идваха от Пърл Харбър. Миг по-късно в прозорците над тях се появиха физиономиите на Джаксън Барнет и Грин. Килкъни неволно се усмихна на контраста, който се излъчваше от тях — елегантен както винаги, Барнет беше облечен с костюм и вратовръзка, докато Грин носеше дънки с подрязани крачоли, сандали и шарена риза, която би заслепила дори сляп хаваец.

— Изглеждаш доста добре за човек, който излиза от руски затвор — закачливо подхвърли Барнет.

— Просто се радвам, че съм жив, сър — направи опит да скрие усмивката си Килкъни.

— Добро утро на всички — обади се Грин, опитвайки се да звучи бодро въпреки умората. — Как са нещата на другия край на света?

— Тъмни — отвърна Тао.

— Запалил ли си кандилото? — пожела да се осведоми Килкъни.

— Изгорих вече цял варел — отвърна Грин. — Но се справям благодарение на малко повече кофеин и подходяща музика…