Робин Кук - Заговор

Продължи да върви нагоре, примигвайки при всеки звук. Вратата към апартамента на прислужниците най-горе беше затворена, но не и заключена.

Бързо влезе в тъмната дневна, след това — в спалнята, която според нея трябваше да гледа към стъпалата за противопожарния изход.

Стигна до прозореца и се прехвърли навън, след което стъпи на несигурната метална решетка. Събра смелост и се изправи; тръгна колебливо надолу, по една крачка. Когато се изравни с втория етаж, чу възбудени гласове вътре и шум от отваряне и затваряне на врати. В доскоро тъмните стаи бяха включени всички крушки. Явно бяха осъзнали, че е избягала.

Като се насилваше да бърза, Мариса зави по платформата на втория етаж, но бе спряна от нещо метално. Опипа предпазливо с ръце и разбра, че последното рамо на стълбата е измъкнато, очевидно с цел да предпазва къщата от взломаджии. Тя отчаяно се опитваше да измисли как да слезе до долу. Нямаше никакъв механизъм за спускане. В този момент забеляза зад себе си голяма противотежест.

Предпазливо сложи крак на първото стъпало. Чу се силно изскърцване на метал. Знаейки, че няма избор, Мариса се отпусна с цялата си тежест на стъпалото. С късащ нервите трясък стълбата се удари в земята и тя затича по нея.

Когато краката й докоснаха тревата, тя се втурна към гаража, размахвайки бясно ръце. Нямаше начин мъжете в къщата да не са чули сгромолясването на стълбата на противопожарния изход. Всеки момент щяха да излязат да я потърсят.

Тя изтича до страничната врата на гаража, като се молеше да не е заключена. Не беше. Когато влетя вътре, чу задната врата на къщата да се отваря. Отчаяно се дръпна в тъмнината на вътрешността и затвори след себе си. Обърна се и тръгна напред, натъквайки се почти мигновено на седана на Ралф. Напипа вратата на колата, отвори я и се плъзна на седалката зад волана. Забави се малко, докато вкара ключа в стартера, и запали. На таблото светнаха няколко индикатора, но колата не помръдна. Тогава си спомни как Ралф обясняваше, че трябва да се изчака оранжевата лампичка да изгасне, защото двигателят е дизелов. Изключи, след което отново запали, завъртайки ключа наполовина. Оранжевата лампичка светна и Мариса зачака. Чу някой да вдига гаражната врата и като обезумяла натисна бутона, заключвайки всичките четири врати на автомобила.

— Хайде! — произнесе тя през стиснати зъби. Оранжевата лампичка изгасна; тя завъртя ключа и колата изръмжа, когато подаде газ. Последваха серия глухи удари по стъклото. Тя даде заден и натисна докрай педала за газта. Последва секунда забавяне, преди мощната кола да скочи назад с такава сила, че тя се блъсна във волана. Стисна го здраво, когато седанът излетя от вратата и изпрати двама мъже далеч встрани.

Колата се наклони и се понесе по алеята. Мариса скочи на спирачката, когато гумите изскърцаха пред къщата, но беше твърде късно: тя се заби със задницата в колата на Джаксън. Обръщайки напред, си помисли, че е свободна, докато един от мъжете се възползва от краткото й спиране, и се хвърли на капака. Мариса ускори. Гумите се завъртяха, но колата не помръдна. Беше хваната от колата отзад. Даде мерцедеса на заден. Чу се стържещ звук на метал; тя подкара напред и полетя по алеята, освобождавайки се от нападателя си.

— Забрави. — Джейк изпълзя изпод колата на Джаксън, изтупвайки мръсотията от ръцете си. — Удари ти радиатора — каза той на доктора. — Няма охладител, така че дори да запали, няма да можеш да я караш.

— По дяволите! — каза Джаксън и излезе от колата. — Тази жена вади невероятен късмет. — Той погледна любопитно към Хеберлинг. — Това сигурно нямаше да се случи, ако бях дошъл тук направо, вместо да чакам непрокопсаниците ти на летището.

— Какво? — вдигна вежди Хеберлинг. — И какво щеше да направиш? Да се опиташ да я убедиш? Ти се нуждаеше от Джейк и Джордж.

— Можеш да използваш моята кола — предложи Ралф. — Но е само с две седалки.

— Тя вече има голяма преднина — обади се Джордж. — Няма да успеем да я настигнем.

— Не знам как е избягала — извинително рече Ралф. — Оставих я заспала. Изпи десет милиграма валиум, за бога. — В този момент забеляза, че самият той се чувства леко замаян.

— Някаква идея къде може да отиде? — попита Джаксън.

— Във всеки случай не вярвам да е в полицията — каза Ралф. — Ужасена е, особено в момента. Може да се опита да отиде в Центъра. Каза, че там имало пакет за нея.

Джаксън погледна Хеберлинг. В главите им се въртеше едно и също: медицинският пистолет.