Робин Кук - Заговор

Тя поклати глава.

— Вино? Имам отворена бутилка хубаво шардоне в хладилника. — Ралф извираше от идеи.

Мариса го стисна още по-здраво, но хлипанията й намаляха и тя задиша по-равномерно.

Изминаха пет минути. Ралф въздъхна.

— Къде ти е багажът?

Тя не отговори, само извади една кърпичка от джоба си и изтри мокрото си лице.

— Имам студено пиле в кухнята…

Мариса най-после изправи гърба си.

— Може би съвсем мъничко, но моля те, остани с мен. Толкова ме е страх.

— Тогава защо не ми позвъни от аерогарата? Какво се е случило с колата ти? Не си ли я оставила тук?

— Дълга история — отвърна Мариса. — Но се страхувах, че някой може да я види. Не исках никой да знае, че съм се върнала в Атланта.

Ралф вдигна вежди въпросително.

— Означава ли това, че ще преспиш тук при мен?

— Ако нямаш нищо против — каза тя. — Извинявай, че се самопоканих, но ти си толкова добър приятел.

— Искаш ли да те откарам до дома ти да си вземеш нещо?

— Благодаря, но не искам да се мяркам там по същата причина, поради която се страхувах да отида за колата си. Ако трябваше да отида някъде тази вечер, щях да мина през Центъра и да взема пакета, който вероятно Тад е приготвил за мен. Но да ти кажа истината, мисля, че всичко може да почака до сутринта. Дори онзи криминален адвокат, който, надявам се, ще ме измъкне от затвора.

— И таз хубава — каза Ралф. — Предполагам, че не говориш сериозно. Не мислиш ли, че е време да ми кажеш какво всъщност става?

Мариса взе ръката му в своята.

— Ще ти кажа. Обещавам. Нека само се успокоя. Може би трябва да хапна нещо.

— Ще ти сложа малко от пилето.

— Добре. Знам къде е кухнята, може би ще си изпържа няколко яйца.

Тя се изправи и тръгна към кухнята. Огледа приборите и тенджерите, взе някои подправки и отвори хладилника да вземе яйцата. Тогава се сети, че не е попитала Ралф дали и той не иска. Помисли си да извика, но осъзна, че той няма да я чуе.

Остави яйцата и се приближи към интеркома, след което започна да натиска копчетата на таблото, за да види дали може да разбере как работи.

— Ало, ало — произнесе тя, опитвайки различни комбинации. Попаднала на правилните честоти, тя внезапно чу гласа на Ралф.

— Тя не е в Сан Франциско — казваше той. — Тук е, в къщата ми.

Пауза.

— Джаксън, не знам какво се е случило. В истерия е. Единственото, което ми каза, е, че има оставен за нея пакет в Центъра. Виж, сега не мога да говоря. Отивам при нея.

Пауза.

— Ще я задържа тук, не се притеснявай. Но ела колкото можеш по-бързо.

Пауза.

— Не, никой не знае, че е при мен. Сигурен съм. Чао.

Мариса стисна плота, боейки се, че ще припадне. Излизаше, че Ралф — единственият човек, на когото вярваше — е един от „тях“. И Джаксън! Трябва да беше същият онзи, с когото се беше запознала на партито у Ралф. Шефът на Лекарски съюз за действие, който в момента пътуваше за насам. О, господи!

Знаейки, че Ралф ще влезе всеки миг в кухнята, тя се насили да отиде до печката и да започне да готви. Но когато се опита да счупи яйцето, го смачка и пусна всичко в тигана. Разтреперана, извади черупките, взе следващото в момента, когато Ралф се появи с бутилка в ръка и го счупи по-внимателно, прибавяйки го към първото.

— Хубаво мирише — произнесе той безгрижно. Остави чашата й и я докосна леко по гърба.

Мариса подскочи.

— О, ти май наистина си разстроена. Как ще те успокояваме?

Тя не отвърна нищо. Въпреки че не изпитваше и най-малкия глад в момента, тя изпържи яйцата, намаза си препечена филийка с масло и сложи отгоре конфитюр. Гледайки скъпата риза на Ралф, тежката му златна верижка, украсените с ресни мокасини от „Гучи“, всичко в него изведнъж й се стори нелепо и предвзето, както и цялата претрупано обзаведена къща. Всичко това бе израз на разточителството на един богат доктор, уплашен от новото състезание в медицината, от промяната в статуквото в областта на здравеопазването.

Очевидно Ралф бе член на Лекарски съюз на действие. Разбира се, че ще подкрепи Маркхам. И Ралф, а не Тад, беше този, който винаги знаеше за нея къде се намира. Изведнъж си помисли, че дори и да избяга, няма къде да отиде. Със сигурност нямаше да използва адвоката, препоръчан от Ралф. Сега, когато знаеше, че той е замесен, внезапно си спомни, че името на адвокатската фирма, която бе споменал, й звучеше познато: Купър, Ходжис, Маккуинлин и Ханкс бяха записани като обслужващи агенти на Лекарски съюз за действие.

Беше в капан. Хората, които я преследваха, имаха могъщи връзки. Нямаше представа доколко дълбоко са проникнали в Националния Епидемиологичен Център. Със сигурност в заговора бе замесен конгресменът, който упражняваше контрол върху бюджета на Центъра.