Робин Кук - Заговор

24 май

Мариса изяде последното парченце от ябълката, която си беше обелила и остави ножа и обелките на нощното си шкафче. Взе телефона и набра номера на „Нордуест Еърлайнс“, опитвайки се да си направи резервация за Минеаполис. Беше решила, че Лекарският съюз за действие и групата около него ще предположат, че първо ще се отправи за Ел Ей.

Агентът най-сетне я увери, че й е осигурил място за следобедния полет. Тя се отпусна назад в леглото и се замисли как да прекара оставащия час и половина, но умората я надви и тя заспа.

Събуди я метално изщракване. Сякаш идваше откъм вратата, но тя бе сигурна, че е закачила табелката да не бъде безпокоена. После видя как топката на бравата бавно се завърта.

Спомни си как я бяха нападнали в стаята й в Чикаго с медицински пистолет и паниката я прониза като електрически ток. Стегна се и протегна ръка към телефона.

Преди да успее да вдигне слушалката, вратата се отвори, отцепвайки част от касата, когато винтовете, поддържащи пластините на веригата за заключване, бяха изтръгнати от метала. Един мъж захлопна вратата с трясък и се хвърли към Мариса. Хвана я за врата с две ръце и я разтърси като побесняло куче. След това приближи пребледнялото й лице към своето.

— Помниш ли ме? — озъби й се той.

Помнеше го. Беше русият мъж с подстрижка а ла Юлий Цезар.

— Разполагаш с десет секунди да ми дадеш пистолета за ваксиниране — изсъска Ал, разхлабвайки смъртоносната хватка около шията й. — Ако не го сториш, ще ти счупя врата. — И за да подчертае думите си, той удари главата й.

Мариса не можеше да диша и заби нокти в силните му китки, което го накара да блъсне с все сила главата й в стената. Тя инстинктивно вдигна ръце да предпази тялото си. Нощната лампа изхвърча и се разби с трясък на пода; стаята се завъртя пред очите й от недостига на кислород.

— Това е последният ти шанс — извика Ал. — Какво направи с ваксинатора?

Ръката на Мариса напипа ножа за плодове. Пръстите й стиснаха дървената му дръжка и тя го заби с все сила в корема на мъжа. Представа нямаше дали го е засегнала, но той спря да говори по средата на думата, дръпна се и се стовари назад. Лицето му изразяваше изненада и недоумение. Тя размаха ножа, като продължаваше да го държи насочен срещу него. Очите му се разшириха невярващо, когато забеляза кървавите петна по ризата си.

Тя се надяваше да изтича до вратата и да избяга, но преди да е успяла, той се надигна като разярено животно и я принуди да се втурне към банята. Стори й се, че от нападението й в Чикаго са минали само часове. Ал хвана бравата на вратата преди тя да се затвори, а тя започна да удря с ножа без да вижда, чувствайки, че засяга кост. Ал изкрещя и дръпна ръката си, оставяйки кръв по панела. Вратата се захлопна и Мариса бързо я заключи. Канеше се да набере телефона в банята, когато се чу силен удар и цялата врата на банята се срути навътре. Ал я принуди да пусне слушалката, но тя отново го заудря с ножа. Уцели няколко пъти стомаха му, но изглежда без никакъв ефект, сякаш нищо не се бе случило. Игнорирайки ножа, Ал хвана Мариса за косата и я блъсна в умивалника. Тя се опита отново да го прободе, но той стисна китката й и я заблъска в стената, докато хватката й се разхлаби и оръжието изтрополи на пода.

Той се наведе да го вдигне, но преди да се изправи, Мариса хвана висящия на жицата телефон и го халоса с все сила със слушалката. За един кратък миг не беше сигурна кой е пострадал повече. Рамото я болеше неудържимо.

Известно време Ал продължи да стои като замръзнал. После подбели очи и падна с бавно движение във ваната, удряйки главата си в крановете.

Мариса гледаше, очакваше всеки момент той да стане и да я нападне пак, когато един пиукащ звук я сепна. Тя отиде и вдигна разбитата телефонна слушалка, разкъсвана между страха и изкушението да повика помощ. Мъжът беше с кървяща прорезна рана над носа, а ризата му отпред бе покрита с кървави петна. Но ужасът й надделя, тя грабна дамската си чанта и тичешком напусна стаята. При спомена, че нападателят й не е бил сам в Ню Йорк, си каза, че трябва да се махне от хотела колкото е възможно по-бързо.

Слезе на партера и се отказа да използва централния портал. Вместо това се спусна по стъпалата и тръгна след стрелките, показващи задния вход. Остана прикрита зад вратата, изчаквайки да мине някое такси. Но дълго време не се появи нищо, и като се стараеше да се пази, тя изтича и се качи на първия тролей, който се появи.