Робин Кук - Заговор

Сега, когато имаше достатъчно време и се чувстваше сигурна, че може да разпознае д-р Тийман, след като веднъж го е видяла, Мариса излезе от операционната. Върна се в съблекалнята и се преоблече. Искаше да е сигурна, че може да си тръгне веднага след разговора с Тийман. Откри едно свободно място до прозореца в чакалнята и се разположи. Няколко души й се усмихнаха, но никой не заговори.

Мина половин час, преди д-р Тийман да се появи — влезе в стаята със същата лекота и грация, която бе демонстрирал при работата си в операционната и отиде до автомата за кафе.

Мариса се приближи към него. Късите ръкави на лекарската му престилка разкриваха красивия кафяв цвят на кожата му и тренираните мускули на ръцете.

— Аз съм д-р Мариса Блументал — представи се тя, като следеше лицето му за реакция.

Той имаше широко мъжествено лице с добре поддържани мустаци и тъжни очи, сякаш видели в живота повече, отколкото би искал. Той погледна към нея с усмивка. От изражението му беше очевидно, че няма представа коя е.

— Може ли да поговорим насаме? — попита тя.

Тийман погледна асистента си, който тъкмо се приближаваше.

— Ще се видим в операционната — извини му се той, докато се отдалечаваха с Мариса.

Влязоха в една кабинка, отделена от чакалнята с две люлеещи се врати. Имаше само един стол, обърна го и й предложи да седне, докато той самият се облегна на плота, без да изпуска чашата с кафе. Осъзнавайки както ниския си ръст, така и психологическото му превъзходство, тя отмести стола към него, настоявайки, че той трябва да седне, тъй като оперира от ранна сутрин.

— Добре, добре — засмя се Тийман, — сядам. А сега ми кажете какво мога да направя за вас.

— Изненадана съм, че не сте чували името ми — започна Мариса, като го гледаше в очите. — Срещнах се с много хора…

— Съжалявам — каза д-р Тийман и се засмя отново, но с нотка на притеснение и повишено любопитство.

— Д-р Краузе не ви ли се е обаждал във връзка с мен?

— Не съм сигурен, че познавам д-р Краузе. — Тийман насочи вниманието си към кафето.

Първата лъжа, помисли си Мариса. Тя си пое дълбоко дъх и му каза същите неща, които бе казала и на Краузе. От момента, в който спомена епидемията в Ел Ей, той не бе вдигнал очи. Тя усети, че е нервен. Повърхността на кафето се разлюля в чашата му и Мариса се изпълни с облекчение, че не е следващата му пациентка.

— Нямам и най-слабата идея за какво ми говорите — каза д-р Тийман и се изправи. — И за съжаление, чака ме друга операция.

С нехарактерна за нея дързост Мариса леко го блъсна към стола.

— Още не съм свършила — каза тя, — и независимо дали съзнавате или не, вие сте замесен. Давате ли си изобщо сметка колко дълбоко сте затънали! Имам доказателства, че Ебола е съвършено умишлено разпространявана от Лекарския съюз за действие. Вие сте касиер на съюза и аз съм шокирана, че човек с вашата репутация може да е свързан с нещо толкова отвратително…

— Вие сте шокирана? — парира я д-р Тийман, като се изправи отново и се извиси над нея. — Аз пък съм смаян, че имате нахалството да правите такива безотговорни заключения!

— Спестете си възмущението. Публична тайна е, че сте член на Лекарския съюз за действие, така както и че сте съдружник в единствената лаборатория в страната, оборудвана за работа с вируси като Ебола.

— Надявам се, че имате застраховка — предупреди я Тийман и гласът му се извиси. — По-нататък ще говорите с адвоката ми.

— Добре — отвърна Мариса, игнорирайки заплахата му. — Може би той ще ви убеди, че най-полезната политика за вас ще е да сътрудничите на властите. — Тя отстъпи и го погледна в очите. — Сега, когато ви срещнах, не мога да повярвам, че сте одобрили идеята за разпространение на смъртоносна болест. Ще е двойна трагедия за вас да изгубите всичко, за което сте работили, поради недомислието и алчността на други. Помислете за това, д-р Тийман. Още имате време.

Тя блъсна вратата и го остави отчаяно да се оглежда за телефон. По-късно се сети, че е забравила да го предупреди, че ще посети и други членове на организацията. Всъщност нямаше значение, той бе достатъчно изплашен.

— Ето къде било нашето птиченце! — извика Ал и плесна Джейк по рамото.

Бяха паркирали от другата страна на улицата, срещу входа на болницата. Джордж ги чакаше отзад в друга кола. Когато Ал се обърна да го погледне, Джордж вдигна победоносно палец, показвайки, че също е видял Мариса.

— Днес няма да ни избяга — каза Ал.

Джейк запали колата и когато Мариса се качи в едно такси, той се вля в трафика и подкара към града. Таксито на Мариса се оказа между тях и колата на Джордж отзад. Сега нещата се развиваха точно както трябваше.