Робин Кук - Заговор

— Сигурно вече се е срещнала с Тийман — подхвърли Джейк.

— На кого му пука? — ухили се Ал. — Сега ще я спипаме. — После добави: — По-лесно ще е, ако реши да се върне в хотела си.

Таксито ги задмина, следвано от колата на Джордж. Джейк започна да ускорява. Видя отпред, че Джордж изпреварва Мариса. Щяха да продължат да се придвижват последователно един пред друг, докато Мариса стигнеше до дестинацията си.

Петнайсет минути по-късно таксито й спря зад редица от коли, които чакаха да влязат в алеята към хотел „Феърмонт“.

— Изглежда молитвите ти се сбъдват — каза Джейк и спря от другата страна на улицата срещу хотела.

— Ще се оправя с колата — рече Ал. — Ти си измъкни задника оттук и иди да разбереш в коя стая се е настанила.

Джейк излезе, а Ал се плъзна на шофьорската седалка. Като лавираше между колите, Джейк стигна до хотела преди Мариса да е освободила таксито. Във фоайето той си купи един вестник и го разгъна с привичния жест на непрекъснато пътуващ човек, след което се разположи така, че да може да вижда всички влизащи.

Мариса отиде директно на предното гише и той се приближи зад нея, очаквайки тя да поиска ключа за стаята си. Тя обаче не го стори. Вместо това поиска да използва сейфа си.

Докато служителят й отваряше вратата към офиса зад централното гише, Джейк отиде към таблото с обявите за различните конференции. След малко Мариса отново се появи, преметнала през рамо дамската си чантичка. За негов ужас тя се насочи право към него.

В краткия миг на объркване той си помисли, че го е познала, но тя мина покрай него и продължи по коридора, от двете страни на който се редяха магазини за сувенири.

Джейк тръгна след нея, предполагайки, че се е отправила към асансьорите; беше сигурен, че точно там ще може да я блъсне, смесвайки се с тълпата, която вече чакаше.

Един от асансьорите пристигна и той се качи преди нея, заставайки срещу таблото. Разгърна отново вестника и се престори, че чете, докато тя се пресегна и натисна бутона за единадесетия етаж. Тъй като продължиха да се качват още пътници, тя бе изблъскана в дъното на кабината.

Асансьорът потегли, спирайки почти на всеки етаж; Джейк бе забол нос в буквите, но когато спряха на единадесетия етаж, той излезе, продължавайки да се прави на погълнат от вестника си, като остави Мариса и останалите гости да минат покрай него. Тя спря пред стая 1127, но той продължи да върви. Не се обърна; върна се при асансьора едва когато чу вратата й да се заключва.

След малко беше долу на улицата.

— Е? — изгледа го Ал, разтревожен, че нещо не е наред.

— Стая 1127 — с доволна усмивка отвърна Джейк.

— Гледай да си прав — промърмори Ал и излезе от колата. — Изчакай ме тук. Изобщо няма да се бавя. — Той се усмихна толкова широко, че Джейк за пръв път видя, че венците му са оголени почти до корените на зъбите.

Ал отиде до колата на Джордж и се облегна на прозореца.

— Искам да обикаляш наоколо и да следиш задния вход. За всеки случай.

За пръв път в настроение от много дни насам, той бавно пресече улицата и тръгна към луксозното, обзаведено в червено и черно фоайе.

Приближи се към гишето и погледна преградката за стая 1127. Видя допълнителна връзка с ключове, но нямаше достатъчно много хора, за да разчита, че рецепционистката ще е заета с тях, затова се отправи към асансьорите.

На единадесетия етаж слезе и потърси количката за обслужване на стаите. Откри една, заредена с обичайните чисти чаршафи, кърпи и препарати за чистене. Взе една кърпа и внимателно я сгъна по диагонал, така че да се получи здраво въже. Хвана краищата й с две ръце и влезе през отворената врата на апартамента, в който камериерката работеше.

Дневната се оказа празна. В средата на спалнята се мъдреха прахосмукачка и купчина чаршафи на пода, но не се виждаше никой. Той се приближи до съблекалнята и тогава чу течаща вода.

Жената бе коленичила пред ваната и я търкаше. До нея стоеше бутилка с препарат.

Без да се колебае нито миг, Ал спря зад жената и метна сгънатата кърпа през врата й. Тя издаде няколко приглушени звука, но те се смесиха с шума на течащата вода. Лицето й почервеня, след това посиня. Когато Ал стегна още, тя се свлече на пода като мека парцалена кукла.

Той откри секретните ключове в джоба й на месингов пръстен с размерите на гривна. Върна се в коридора, закачи табелка „Моля, не безпокойте!“ на бравата и затвори вратата на апартамента. След това изблъска количката встрани към стълбището. Разтърка пръсти като пианист, който се подготвя за концерт и закрачи към стая 1127.