Робин Кук - Заговор

Хеберлинг дори не се опита да скрие презрението си.

— За бога, госпожичката тежи не повече от петдесет килограма! Не е като да те карам да надвиеш Рамбо. Защо, по дяволите, от Лекарския съюз ви плащат по хиляда долара дневно?

— Тази жена вади дяволски късмет — каза Ал. Беше търпелив, но само до едно време.

— Не ми ги пробутвай тия! — озъби се Хеберлинг. — Кажи ми имаш ли представа къде е тя в момента?

— Не точно… — призна Ал.

— Което означава, че си я изгубил — сопна се Хеберлинг. — Е, аз мога да ти кажа къде е. Срещала се е с д-р Краузе и дяволски много го е изплашила. Сега се боим, че планира да посети и други лекари от Лекарския съюз. Най-уязвимият е д-р Тийман. Не че не се притеснявам и за останалите. Искам ти и останалите да отнесете задниците си в Сан Франциско. Вижте дали е там и каквото искате правете, само не й позволявайте да приближи Тийман.

24 май

Започваше да се развиделява, когато Ал, следван от Джейк и Джордж, слязоха от самолета и минаха по ръкава към централния терминал на Сан Франциско. Бяха пристигнали с полет на „Американ“, който първо спря за половин час в Далас, после закъсня в Лас Вегас, където би трябвало да остане само минути.

Джек носеше куфара си с медицинския пистолет, който бяха използвали върху Мехта, а Ал се питаше дали и той изглежда толкова зле, колкото колегите си. Трябваше да се избръснат и да си вземат по един душ, а и скъпите им костюми се бяха намачкали ужасно.

Колкото повече мислеше за настоящата ситуация, толкова повече се отчайваше. Момичето можеше да се намира в момента най-малко в един от четирите града. И това не можеше да се отгатне. Ако я намереха, първо щяха да я накарат да им каже къде е скрила медицинския пистолет.

Като остави Джейк и Джордж да вземат багажа, Ал взе кола под наем, използвайки една от фалшивите лични карти, които винаги носеше със себе си. Реши, че единственото, което могат да правят, е да седят и да чакат около къщата на Тийман. По този начин дори да не откриеха Блументал, тя не би могла да се срещне с доктора. След като се увери, че може да вземе кола с клетъчен телефон, той разгърна картата, която момичето от компанията му бе дало. Тийман живееше в някакво затънтено място, наречено Сосалито. Добре поне че трафикът не бе голям; нямаше дори още 7 часа сутринта.

Операторът във „Феърмонт“ си отбеляза да събуди Мариса в 7:30, както бе помолила. Предишната вечер й бе провървяло. Малка група конгресмени бе отказала хотела в последната минута и тя без усилие си взе стая.

Докато лежеше в леглото и чакаше закуската, тя се питаше какъв ли е д-р Тийман. Може би не много по-различен от д-р Краузе: егоистичен и алчен тип, чийто опит да защити собствения си портфейл го бе извадил от контрол.

Тя стана и дръпна завесите, поглъщайки с очи спиращата дъха гледка на Бей бридж, хълмовете на окръг Марин с остров Алкатраз, приличащ отпред на средновековна крепост. Прииска й се да беше дошла тук при различни обстоятелства.

Беше си взела душ и се бе увила в дебел хавлиен халат, когато закуската й пристигна: обилна порция от различни плодове, препечена филийка и кафе.

Докато белеше прасковата забеляза, че й бяха дали старомоден нож за белене — с дървена дръжка и много остър. Захапа сочния плод и погледна адреса на Тийман; зачуди се къде ще е по-добре да го посети — в офиса или у дома му. Беше сигурна, че някой му се е обадил след разговора й с Краузе, така че не можеше да разчита на елемента на изненадата. При тези обстоятелства може би по-подходящото щеше да е да го потърси в офиса му.

Справочникът с адреси се намираше в едно от чекмеджетата. Мариса отвори на раздел „Лекари и хирурзи“, откри името Тийман и забеляза, че практиката му е сведена до гинекологични операции.

За да се убеди, че е в града, позвъни в кабинета му. Телефонистката й каза, че ще е отворено след осем и половина. Което означаваше след десет минути.

Мариса се облече и отново се обади. Този път попадна на рецепционистката в отделението, която я осведоми, че не очакват доктора преди три. През този ден той оперираше в Многопрофилната болница на Сан Франциско.

Тя остави слушалката и се загледа към Бей бридж, докато обмисляше чутото. В известен смисъл сблъсъкът с Тийман в болницата можеше да се окаже по резултатен, отколкото в офиса му. Във всеки случай за нея поне бе по-безопасно, ако решеше да се саморазправя.

Погледна се в огледалото. От два дни носеше едни и същи дрехи; трябваше да се отбие някъде и да си купи нещо ново.