Робин Кук - Заговор

Главата й се замая. Беше ужасена, че никой няма да й повярва и знаеше много добре, че единственото категорично доказателство, с което разполагаше, си лежи спокойно някъде в секретната лаборатория, за която от собствения си горчив опит знаеше, преследвачите й имат достъп. Знаеше със сигурност само едно: че трябва да избяга от Ралф, преди Джаксън, а може би и другите, да са дошли.

Тя взе вилицата си и внезапно си представи русия мъж, който влетя през вратата на банята в Сан Франциско. После борбата с него, кръвта, бягството… Изпусна вилицата, уплашена отново, че може да припадне.

Ралф я хвана за лакътя и й помогна да отиде до кухненската маса. Нареди храната на една табла и я постави пред нея, като я подкани да се храни.

— Толкова добре се чувстваше преди минутка — рече той. — Ще ти стане още по-добре, ако сложиш нещо в стомаха си. — Той се наведе, взе изпуснатата вилица и я сложи в умивалника, след което извади друга от чекмеджето.

Мариса отпусна глава в ръцете си. Трябваше да се овладее. Ценното време изтичаше.

— Не си ли гладна?

— Не много — призна Мариса. Силната миризма на яйца бе достатъчна да й призлее. Тя потръпна.

— Може би трябва да вземеш успокоително. Ще ти донеса от горния етаж. Какво мислиш?

— Окей.

— Стой тук. — Ралф стисна раменете й леко.

Това беше шансът, за който се бе молила. Веднага след като той излезе от стаята, тя стана и отиде да вдигне телефона. Нямаше сигнал. Ралф сигурно беше прекъснал връзката по някакъв начин. Дотук с надеждата да се свърже с полицията. Изтича да потърси ключовете му за колата в кухнята, но ги нямаше. След това влетя в прилежащата към нея дневна. Имаше малка мраморна кутия на преградата, която ги делеше, в която лежаха няколко ключа, но нито един не беше за колата. Тя се върна в кухнята и тичешком се приближи към фоайето до задната врата. Там имаше корково табло, антикварно писалище и старо бюро. Тясна врата водеше към банята.

Опита първо писалището, преравяйки бързо съдържанието му. Откри някакви ключове със странна форма за къщата, но това бе всичко. Обърна се към малкото бюро и започна да отваря чекмеджетата, откри чифт ръкавици, шалове и дъждобран.

— Какво ти трябва? — попита Ралф, внезапно изникнал зад нея.

Мариса виновно се изправи, като се опитваше да си измисли оправдание. Той я гледаше очаквателно. Пръстите на дясната му ръка бяха стиснати. В лявата си ръка държеше чаша с вода.

— Помислих си, че мога да намеря някой пуловер — каза тя.

Ралф я гледаше с любопитство. Все пак къщата беше доста топла. Пък и беше юни.

— Ще включа отоплението в кухнята — каза той и я поведе отново към стола й. После протегна дясната си ръка: — Изпий това — и пусна една капсула в дланта на Мариса. Беше двуцветна — в червено и слонова кост.

— Далмен? — попита тя. — Мислех, че ми носиш успокоително.

— Това ще те успокои и от него ще спиш добре.

Тя поклати глава и му върна капсулата:

— Предпочитам транквилант.

— Какво ще кажеш за валиум?

— Става.

Веднага щом го чу да се изкачва по стълбите, Мариса се втурна към входното антре. На мраморната масичка не се виждаха ключове. Тя отвори гардероба и бързо претърси джобовете на саката му. Нищо.

Върна се в кухнята точно преди Ралф да слезе по задните стълби.

— Ето, вземи — каза той и пусна в ръката й една синя таблетка.

— Колко милиграма е?

— Десет.

— Не мислиш ли, че е доста?

— Толкова си разстроена! По-малка доза няма да ти подейства. — Той й подаде чашата с вода.

Тя я пое и се престори, че пие таблетката, но вместо това я пусна в джоба на сакото си.

— А сега опитай отново да хапнеш — предложи Ралф.

Мариса се насили да яде, докато се опитваше да измисли как да избяга преди идването на Джаксън. Храната имаше отвратителен вкус и тя остави вилицата след няколко хапки.

— Още ли не си гладна?

Тя поклати глава.

— Ами да отидем тогава в дневната.

Мариса изпита облекчение, че се маха от миризмите на готвено, но в момента, в който седнаха, Ралф я накара да изпие един коктейл.

— Не мисля, че ми е възможно след валиума.

— Мъничко няма да ти навреди.

— Сигурен ли си, че не се опитваш да ме напиеш? — изгледа го Мариса и се засмя пресилено. — Може би ще е по-добре аз да смеся напитките?

— Нямам нищо против — съгласи се той и вдигна краката си на масичката за кафе. — Налей за мен скоч.

Мариса отиде право на бара и му наля четири пръста скоч. След това, като се увери, че не я гледа, извади таблетката валиум, разчупи я на две и пусна половинките в алкохола. За съжаление не се разтвориха. Тя извади парченцата, стри ги на каша с бутилката и ги изсипа обратно в чашата.