Робин Кук - Заговор

— Можем да изпратим там Джейк и Джордж — обади се Хеберлинг. — Напълно сигурни сме, че няма да се прибере вкъщи, а след всичко, което стори на Ал, момчетата нямат търпение да й го върнат.

Петнайсет минути след това Мариса се чувстваше достатъчно спокойна, за да започне да се тревожи къде се намира. Беше направила толкова хаотични завои, в случай че я преследват, че бе загубила всякаква представа за посоката. Като нищо можеше да се окаже, че се е въртяла в кръг.

Забеляза напред светофар и бензиностанция. Подкара нататък, смъквайки стъклото на прозореца си. Зад една от колонките се показа млад мъж с бейзболна шапка.

— Бихте ли ми казали къде съм? — попита Мариса.

— Бензиностанция на „Шел“ — отвърна мъжът и погледна щетите по колата на Ралф. — Знаете ли, че и двата ви стопа са счупени?

— Не съм изненадана — поклати глава Мариса. — Бихте ли ми казали как да стигна до университета „Емъри“?

— Госпожице, изглеждате така, сякаш сте била на съсипващо дерби — каза той и поклати невярващо глава.

Тя повтори въпроса си и той й даде някакви неясни инструкции.

Десет минути по-късно Мариса мина покрай Националния Епидемиологичен Център. Сградата изглеждаше тиха и пуста, но тя не беше сигурна какво трябва да направи и на кого да вярва. Предпочиташе да отиде при добър адвокат, но нямаше представа кой да е той. За Маккуинлин изобщо не можеше да става и дума.

Единственият човек, при когото си представяше, че може да отиде, беше д-р Факри от Световната здравна организация. Той със сигурност бе вън от заговора и — слава богу! — се намираше на „Пийчтрий плаза“. Проблемът беше дали ще й повярва, или просто ще се обади на Дубчек или на някой друг от Центъра, предавайки я отново в ръцете на преследвачите й.

Страхът я накара да направи единственото, което виждаше като логичен избор. Трябваше да вземе първо медицинския пистолет. Това бе единственото категорично доказателство, с което разполагаше. Без него много се съмняваше, че някой ще я приеме на сериозно. Пропускът на Тад още беше в нея и ако той не беше замесен в Лекарския съюз за действие, щеше да може да го използва. Разбира се, винаги имаше вероятност охраната да не я допусне в сградата.

Тя дръзко сви по алеята и спря точно пред входа на Националния Епидемиологичен Център. Искаше колата да й бъде под ръка, в случай че някой се опита да я спре.

Погледна през входната врата и видя охранителя да седи на бюрото, приведен над някакъв роман. При шума от влизането й се размърда и вдигна очи с безизразно изражение.

Тя прехапа долната си устна и тръгна преднамерено бавно, опитвайки се да скрие страха си. Взе химикалката и надраска името си в книгата за регистрация. След това се изправи, сякаш очакваше някакъв коментар, но мъжът я гледаше спокойно.

— Какво четете? — попита го тя; нервността я караше да дърдори.

— Камю.

Е, нямаше да го пита дали е „Чума“ 6 6 Едно от най-известните произведения на Алберт Камю. — Б.пр. .

Тръгна към главния асансьор, усещайки погледа на гарда с гърба си. Натисна бутона за нейния етаж, обърна се и му хвърли неспокоен поглед. Продължаваше да я гледа. Моментът, в който вратата се затвори, той вдигна телефона и се обади. Щом отсреща вдигнаха, каза:

— Д-р Блументал току-що се регистрира. Качи се с асансьора.

— Чудесно, Джеръми — каза Дубчек. Гласът му беше дрезгав, сякаш е уморен или болен. — Ще сме точно там. Не пускай да влезе никой друг.

— Както кажете, д-р Дубчек.

Мариса излезе от кабинката и остана неподвижна няколко минути, загледана в индикатора за етажите. Двата асансьора останаха там, където си бяха. Сградата беше тиха. Убедена, че не е била проследена, тя отиде до стълбите и се спусна един етаж по-долу, след това излезе на тясната метална пътека, свързваща отделните постройки от външната страна. В сградата на вирусологията хукна по дългия коридор, зави зад ъгъла и попадна на стоманената защитна врата. Сдържа дъха си, пъхна пропуска на Тад и набра номера му.

Настъпи пауза. За един кратък миг се уплаши, че може да прозвучи аларма. Но единственото, което чу, беше звукът от отключването. Тежката врата се отвори и тя влезе вътре.

Натисна електрическите ключове за осветление, завъртя колелото на херметическата врата, влезе в първото помещение и вместо да облече престилка, отиде право в следващата камера. После, докато се бореше да се вмъкне в защитния костюм, се запита къде ли е скрил Тад заразения медицински пистолет.