Робин Кук - Заговор

Дубчек шофираше дръзко, натискайки спирачка само на завоите, когато е абсолютно необходимо, и без да спира на червен светофар. Придружаваха го двама души: Джон, на предната седалка, и Марк на задната, който имаше проблеми със запазването на равновесие при шеметната скорост. Израженията и на тримата бяха мрачни. Страхуваха се да не се окаже, че са прекалено закъснели.

— Ето тук е. — Джордж посочи табелката с надпис „Национален Епидемиологичен Център“. — Ето и колата на Ралф! — добави той при вида на мерцедеса в полукръглата алея. — Май късметът най-после се обръща на наша страна. — Той реши да влезе в двора на „Шератон Мотър Ин“ от другата страна на улицата.

Джордж извади своя „Смит & Уесън“.356 Магнум и провери дали е зареден. Отвори вратата на колата и излезе, като държеше пистолета плътно до бедрото си. Светлината играеше по стоманеното дуло.

— Сигурен ли си, че искаш да използваш това нещо? — попита Джейк. — Вдига дяволски голям шум.

— Щеше ми се да го имах, когато караше наоколо, а ти беше на капака на колата — озъби се Джордж. — Хайде!

Джейк сви рамене и се измъкна иззад волана. Потупа се отзад по гърба и усети ствола на автоматичната берета. Беше много по-хубаво оръжие.

С дихателния шланг в ръка, Мариса мина бързо през последната врата към секретната лаборатория и се огледа. Бъркотията от онази съдбоносна нощ, за създаването на която тя самата имаше голям дял, се беше разсеяла, но споменът продължаваше да се връща с ужасяваща яснота. Мариса се разтрепери. Единственото, което искаше, бе да намери пакета, предназначен за нея и да се измъкне оттук. Но беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Както във всяка лаборатория, и тук имаше безброй места, където едно нещо можеше да се скрие. Реши да започне от дясно, като се върна назад, отваряше вратите на шкафовете и издърпваше чекмеджетата. Беше стигнала почти до средата на помещението, когато се изправи. Трябваше да има по-добър начин. От централния лабораторен плот отиде до камината, която Тад бе посочил като своя. В шкафовете отдолу откри бутилки с реактиви, книжни кърпички, найлонови торби за боклук, кутии с нова стъклария и какво ли още не. Но нямаше и следа от оставения за нея пакет. Тъкмо се канеше да тръгне, когато надникна през стъклото на самата камина. Зад апаратурата на Тад успя да различи тъмнозеления цвят на една пластмасова торба за боклук.

Тя включи вентилатора на камината и издърпа стъклото. След това, като внимаваше да не докосва нищо, я издърпа. В нея се намираше пакетът на „Федерал Експрес“. За да е сигурна, погледна етикета. Беше адресирана за Тад с нейния почерк.

Мариса сложи пакета в нова найлонова торба и я запечата внимателно. После върна използваната на предишното й място в камината и дръпна стъклената преграда. До централния колектор бързо откачи дихателния шланг и тръгна към вратата. Беше време да открие д-р Факри или някой друг, на когото можеше да се довери.

Докато стоеше под душа с фенолов дезинфектант, тя се опита да се успокои. Имаше автоматичен таймер, така че се налагаше да изчака завършването на процеса, преди да може да отвори вратата. След малко мина в следващата стая, съблече предпазното облекло, дърпайки бясно всички ципове. Най-после се освободи и навлече собствените си, пропити с пот дрехи.

Дубчек спря със свистене на гуми точно пред централния вход на Центъра. Тримата мъже бързо изскочиха от колата. Джеръми вече държеше отворена една от тежките стъклени врати.

Дубчек не се бави да задава още въпроси, тъй като бе сигурен, че гардът ще им каже, ако Мариса е излязла. Той изтича към чакащия асансьор, следван от другите, и натисна копчето за третия етаж.

Мариса тъкмо бе тръгнала по металното мостче, когато вратата на главната сграда се отвори и тримата мъже влетяха вътре. Тя се обърна и изтича обратно във вирусологията.

— Мариса, спри — извика някой.

Прозвуча й като гласа на Дубчек. Мили боже, и той ли я преследваше?

Тя заключи вратата след себе си и се огледа за място, където да се скрие. От дясната й страна бе асансьорът, от лявата — стълбището. Нямаше време да разсъждава.

Когато Дубчек успя да отвори вратата, единственото, което видя бе, че стрелката на асансьора сочи надолу. Мариса вече се намираше на нивото на входното фоайе, когато тримата мъже затичаха бясно по стъпалата да я настигнат.

Мариса знаеше, че Дубчек е близо, знаеше също, че няма време да намалява ход, за да не предизвика вниманието на охранителя в главната сграда. Той надигна глава от книгата и я видя да притичва покрай него. Изправи се, но тя вече бе навън.