Робин Кук - Заговор

Тя огледа информационните табели и установи, че патологията се намира на четвъртия етаж. Взе асансьора за нагоре. Това място си го биваше наистина. За да стигне до офисите на патолозите, трябваше да мине през химическата лаборатория. Пътьом забеляза, че тя е оборудвана с най-модерната и скъпа апаратура.

Мина през няколко врати и се озова заобиколена от секретарки, които бързо пишеха нещо от диктофони.

Една от жените свали слушалките си при вида на Мариса.

— Мога ли да ви помогна? — попита тя.

— Аз съм една от лекарките от Епидемиологичния Център — представи се любезно Мариса. — Знаете ли дали някой от колегите ми е тук?

— Не мисля — отвърна секретарката, надигайки се от стола. — Мога да попитам д-р Стюарт, в офиса си е.

— Тук съм — обади се едър, плещест мъж, напълно брадясал. — Колкото до въпроса ви, колегите от Епидемиологичния са долу на третия етаж в изолационното крило.

— Е, тогава може вие да ми помогнете — каза Мариса, като съзнателно избегна да се представи. — Занимавам се с епидемиите от Ебола от самото начало, но за съжаление се забавих, защото трябваше да отида в Ню Йорк. Разбрах, че първият заразен, д-р Мехта, вече е починал. Направихте ли аутопсия?

— Тази сутрин.

— Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?

— Не аз съм правил аутопсията — каза д-р Стюарт. След това се обърна към секретарката: — Хелън, виж дали можеш да доведеш Кърт.

Той заведе Мариса в малък офис, обзаведен с модерно бюро и бял лабораторен плот, върху който се мъдреше чисто нов бинокулярен микроскоп „Цайс“.

— Познавахте ли д-р Мехта? — попита Мариса.

— Доста добре — отвърна Стюарт и поклати глава. — Беше ни медицински директор и смъртта му е голяма загуба за нас. — Той продължи да описва достойнствата и приноса на д-р Мехта за основаването на клиниката и огромната му популярност сред персонала и пациентите.

— Знаете ли къде е завършил? — попита Мариса.

— Не съм сигурен в кое медицинско училище е учил — поклати глава Стюарт. — Мисля, че беше в Бомбай. Но знам, че е специализирал в Лондон. Защо питате?

— Интересуваше ме дали е възпитаник на чуждестранно медицинско училище.

— Има ли значение? — намръщи се Стюарт.

— Възможно е — отвърна неопределено тя. — Има ли сред персонала много чуждестранни възпитаници?

— Разбира се. Всички болници за предплатено медицинско обслужване започнаха с назначаването на голям брой чужденци. Американците се натискаха за частна практика. Но това се промени. В момента можем да набираме персонала си направо от топ университетите.

Вратата се отвори и влезе млад мъж.

— Това е Кърт Вандермей — каза Стюарт.

Мариса неохотно произнесе името си.

— Д-р Блументал има някои въпроси във връзка с аутопсията — обясни д-р Стюарт и предложи на Вандермей да седне.

— Още не сме извършили сегментирането — обясни д-р Вандермей. — Надявам се, че…

— Всъщност ме интересуват резултатите от външния преглед, който сте направили — каза Мариса. — Имаше ли абнормалности?

— Определено. Д-р Мехта имаше огромни кръвоизливи в кожата.

— Може би от някаква травма? — предположи Мариса.

— Как познахте? — вдигна вежди Вандермей изненадан. — Носът му беше счупен. Бях забравил за това.

— Кога точно е станало?

— Преди седмица, най-много десет дена.

— Отбелязано ли е в медицинския му картон?

— Да ви кажа право, не погледнах — каза д-р Вандермей. — Да умре някой от Ебола е прецедент. Не обърнах много внимание на счупването на носа.

— Разбирам. Ами картонът му? Предполагам, че е тук, в патологията. Мога ли да го видя?

— Няма проблеми. — Той се изправи. — Защо не слезете долу в залата за аутопсии. Имам няколко снимки на счупения нос, ако искате да ги видите.

— Моля ви.

Стюарт се извини, каза, че бърза за среща и Мариса последва Вандермей, докато той обясняваше, че тялото е било дезинфекцирано и увито в специални чували, за да се избегне заразяване. Семейството искало да бъде изпратено с кораб до Индия, но им било отказано. Мариса можеше да разбере защо.

Картонът не беше толкова пълен, колкото й се искаше, но все пак се споменаваше за счупения нос. Беше описано от колега на д-р Мехта, хирург в отделение „Уши, нос, гърло“. Мариса научи, че самият д-р Мехта е работил в това отделение, ужасяващ факт, като се има предвид начина, по който се бе разпространила заразата при предишните епидемии.

Вандермей предложи да му се обадят и докато му телефонираше, Мариса прегледа останалата част от картона. Д-р Мехта не беше пътувал, не беше работил с животни и не бе имал връзка с останалите епидемии от Ебола.