Робин Кук - Заговор

Докато заобикаляше фонтана, можеше да чуе дишането му. Тя отново зави, блъсвайки се в потока от пешеходци, които започнаха да й подвикват обидни фрази.

Излезе на по-свободно и си помисли, че може би се е отървала, но осъзна, че е в центъра на кръг от няколкостотин души. Трима мускулести афроамериканци танцуваха брейк под звуците на рап. Отчаяните очи на Мариса срещнаха очите на младежите. Видя в тях само гняв: бе прекъснала забавлението им.

Преди някой да е помръднал, русият мъж се озова в кръга, залитайки. Понечи да вдигне газовия си пистолет, но не стигна далеч в опита си. С опитен ритник един от разгневените танцьори изпрати оръжието по ниска дъга сред тълпата. Хората започнаха да се отдръпват, когато преследвачът на Мариса се завъртя и ритна с все сила момчето. Чернокожият посрещна удара с ръка и се строполи на земята.

Трима от приятелите му, които гледаха отстрани, се втурнаха след русия.

Мариса не чака. Смеси се с тълпата, която се бе отдръпнала от шумната разпра. Повечето от хората пресякоха Пето авеню, същото направи и тя. Когато стъпи на Петдесет и девета улица, спря друго такси и каза на шофьора да я откара в клиника Розенберг. Обърна се и когато видя през стъклото, че полицаят с коня се е върнал, се изпълни с надежда, че може би ще хванат и задържат за няколко седмици русия й нападател.

Погледът към входа на „Плаза“ не показа по-голямо от обичайното движение. Тя се отпусна назад и затвори очи. Внезапно я изпълни гняв към всички, включително към Тад. Сега вече бе почти сигурна, че точно той е съобщил на преследвача й нейното местоположение. Дори серумът, който й бе създал толкова неприятности, бе неизползваем. При сегашните й подозрения не смееше да рискува и да се ваксинира с него.

За миг се запита дали да не се откаже от посещението си в клиника Розенберг, но желанието й да докаже, поне на себе си, че заразяването с Ебола е било умишлено, спечели. Трябваше да е сигурна. Освен това след последното нападение никой нямаше да я очаква.

Тя каза на таксито да спре малко настрани от клиниката и взе останалия път пеша. Определено не бе трудно да открие мястото. Беше луксозна, поддържана сграда, която заемаше огромна площ. Отпред бяха паркирани един телевизионен ван и няколко полицейски коли. На гранитните стълби се бяха отпуснали няколко служители. Наложи се Мариса да покаже служебната си карта и да докаже, че работи в Националния Епидемиологичен Център, за да я пуснат вътре.

Фоайето беше в пълен хаос, вътре кипеше от народ. Докато си проправяше път сред тълпата, решителността й взе да намалява. Страхът, който изпитваше в таксито намаля, заменен от стария страх да не се зарази с Ебола. Освен това оживлението й, че се е изплъзнала от преследването, избледня. На мястото му се изправи реалността, че може да е хваната в опасна мрежа от заговор и интриги. Тя спря и закова поглед във входа. За миг се почуди дали да не си тръгне, но реши, че трябва да е сигурна. Трябваше да се освободи от всичките си съмнения, преди да започне да обвинява когото и да било.

Помисли си, че би могла да провери първо най-лесната част от информацията. Отиде до бизнес офиса, където завари бюро с табелка „Нови абонати“. Макар да нямаше никого, то бе покрито с купчина книги и документи. Само след миг тя научи, че клиника Розенберг е болница за предплатено медицинско обслужване, точно както беше очаквала.

Следващото, което искаше да разбере, бе по-трудно, тъй като първият пациент беше вече мъртъв. Мариса се върна до главното фоайе и в продължение на няколко минути гледа влизащите и излизащите, докато разбра къде се намира лекарската съблекалня. Преценявайки времето, Мариса стигна до вратата точно в мига, когато там застана един лекар, спря и направи знак на мъжа на информационното гише. Вратата на съблекалнята се отвори и Мариса влезе след лекаря.

Вътре се снабди с дълга бяла престилка. Облече я и нави ръкавите нагоре. Имаше и табелка с името: д-р Ан Елиът. Мариса я свали и я сложи в джоба на престилката. После се върна отново във фоайето и се сепна, когато видя д-р Лейн. Извърна се настрани, очаквайки да чуе всеки миг възглас, че я е познал. За щастие, когато се осмели да погледне, д-р Лейн беше излязъл от болницата.

Неочакваната среща я накара да се почувства още по-неспокойна отпреди. Ужасяваше се при мисълта, че може да се натъкне на Дубчек, както бе станало във Филаделфия, но знаеше, че е жизненоважно да научи повече за първия смъртен случай.