Робин Кук - Заговор

Тя остави ябълката и се пресегна за телефона. Решението, което взе, я накара да се почувства много по-добре. Позвъни на служебния номер на Ралф и се зарадва, когато той вдигна веднага.

— Специално предупредих секретарката си — обясни той. — В случай че не знаеш, тревожа се за теб.

— Много си мил. — Мариса беше трогната от неговата съпричастност и това разклати контрола, който бе наложила над емоциите си. За секунда се почувства като дете, което успява да сдържа сълзите си, до момента, в който майка му не види, че се е наранило.

— Днес ли се прибираш вкъщи?

— Зависи — отвърна Мариса, като прехапа устните си и си пое дълбоко дъх. — Смяташ ли, че мога да разговарям с онзи адвокат днес? — Гласът й се поколеба.

— Не. Тази сутрин му звънях в офиса. Казаха ми, че е излязъл извън града, но очакват да се прибере утре.

— Лошо. — Гласът й потрепери.

— Мариса, добре ли си?

— Била съм и по-добре — призна тя. — Случи ми се нещо ужасно.

— Какво?

— Сега не мога да говоря. — Знаеше, че ако започне да обяснява, ще избухне в сълзи.

— Слушай — каза Ралф, — искам да се прибереш незабавно. Не искам да ходиш първо в Ню Йорк. Да не си се натъкнала отново на Дубчек?

— По-лошо.

— Е, това ще се уреди. Хвани следващия полет. Ще дойда да те посрещна на летището.

Идеята беше доста блазнеща и тя почти бе готова да се съгласи, когато на вратата се почука. Мариса замръзна.

— Мариса, там ли си?

— Само минутка — произнесе тя в слушалката. — Има някой на вратата. Не затваряй телефона.

Остави слушалката на нощното шкафче и несигурно се приближи към вратата.

— Кой е?

— Доставка за госпожица Кендрик. — Мариса отвори, но остави веригата. Отвън стоеше един униформен служител и държеше пакет, опакован с бяла хартия.

Объркана, тя каза на мъжа да почака и се върна пак на телефона. Съобщи на Ралф, че я търсят и че ще му позвъни веднага след като разбере кой полет ще вземе за Атланта тази вечер.

— Обещаваш ли? — попита Ралф.

— Да!

Тя се върна на вратата и отново огледа коридора. Служителят се бе облегнал на отсрещната стена и продължаваше да държи пратката. Кой би могъл да е този, който ще изпрати цветя на „госпожица Кендрик“, след като Мариса отлично знаеше, че приятелката й си живее най-спокойно и безгрижно на Западното крайбрежие?

За миг усъмнена отново, тя се приближи до телефона и позвъни на портиера да попита дали някой й е изпращал цветя. Портиерът потвърди и я уведоми, че в момента й ги носят.

Донякъде успокоена, тя все пак не свали веригата, а се провикна:

— Ужасно съжалявам, но дали може да оставите цветята отвън? Ще ги взема след няколко минути.

— С удоволствие, госпожо — кимна мъжът и остави пакета долу. След това докосна ръба на фуражката си и изчезна към края на коридора.

Мариса свали веригата, бързо взе кошницата и отново залости вратата. Разкъса нетърпеливо хартията и откри пищен букет от пролетни цветя. Върху зелена пръчка, забодена в основата от стиропор, стърчеше плик, адресиран до Лиса Кендрик.

Тя го взе и извади отвътре сгъната картичка, надписана за Мариса Блументал! Сърцето й пропусна един удар и тя зачете:

Скъпа д-р Блументал,

Поздравления за тазсутрешното представление. Силно сме впечатлени. Разбира се, ще повторим визитата, освен ако не проявите благоразумие. Както се вижда, знаем местоположението ви през цялото време, но ще ви оставим на мира, ако върнете медицинския уред, който взехте.

Завладя я ужас. За миг остана закована пред цветята, гледайки ги невярващо. После във внезапен пристъп на активност започна да събира багажа си, като отваряше чекмеджетата на бюрото и шкафовете. Изведнъж спря. Нищо не бе там, където го бе оставила преди. Явно бяха влизали в стаята и бяха ровили из нещата й! О, господи! Трябваше веднага да се махне оттук.

Тя изтича в банята и събра козметичните си принадлежности, хвърляйки ги припряно в чантата. После се закова на място. Изводите от бележката най-после стигнаха до съзнанието й. Щом преследвачите й не разполагаха с медицинския пистолет, това означаваше, че Тад не е замесен. А нито той, нито някой друг знаеше, че е в хотел „Есекс хаус“ под фалшиво име. Единственият начин да я намерят беше да са я проследили от чикагското летище.

Колкото по-скоро напуснеше „Есекс хаус“, толкова по-добре. След като нахвърли останалите си неща в куфара, установи, че заради безпорядъка, в който бе хвърляла всичко, той не може да се затвори. Тя седна върху него, борейки се с ключалките, а очите й продължаваха да се връщат към цветята. Изведнъж разбра. Целта им бе да я изплашат, като се надяваха, че така ще я накарат да ги отведе до пистолета за ваксиниране. Но ако нещата стояха по този начин и знаеха, че той не е у нея, значи тя разполагаше с известно пространство за маневриране. Реши да не взема куфара със себе си. Натъпка най-необходимите неща в дамската си чанта, извади от служебното си куфарче купчина документи, за които предполагаше, че може да й потрябват, и остави и него в стаята.