Робин Кук - Заговор

— Бедният човек е бил ограбен — каза д-р Вандермей, оставяйки слушалката. — Повалили са го и са го ограбили на подходната алея към гаража му. Можете ли да повярвате? В какъв свят живеем!

Само ако знаеше, помисли си Мариса, вече абсолютно сигурна, че епидемиите на Ебола са умишлено причинени. Завладя я страх, но се насили да продължи да разпитва патолога.

— Да сте забелязали случайно кръвоизлив върху бедрото на д-р Мехта?

— Не си спомням — каза д-р Вандермей. — Но тук са всичките снимки. — Той разхвърля група снимки, сякаш редеше карти за игра.

Мариса погледна първата: разкриваше по брутален начин голото тяло, лежащо върху стоманената маса за аутопсии. Въпреки изобилието от кръвоизливи, тя откри един кръгообразен кръвоизлив върху бедрото на д-р Мехта. То отговаряше по големина на върха на газовия медицински пистолет за ваксиниране.

— Може ли да взема една от тези снимки? — попита Мариса.

Д-р Вандермей ги погледна.

— Вземете я. Имаме достатъчно.

Мариса пъхна снимката в джоба си. Не беше толкова добра, колкото медицинския пистолет, но беше все пак нещо. Тя поблагодари на д-р Вандермей и си тръгна.

— Ще ми кажете ли подозренията си? — попита я той. На лицето му имаше лека усмивка, сякаш знаеше, че става нещо.

Интеркомът пропука в този момент, информирайки го, че го търсят на шеста линия. Той вдигна слушалката и Мариса го чу да казва:

— Какво съвпадение, д-р Дубчек. Точно в този момент говоря с д-р Блументал…

Това бе всичко, което тя искаше да чуе. Бързо изтича към асансьорите. Вандермей извика след нея, но тя не спря. Отмина секретарките и прелетя през двойните врати, като стискаше здраво химикалките в джоба на бялата си престилка, за да не изпаднат навън при бягането. Поколеба се за миг какво да избере — асансьора или пожарното стълбище. Реши да рискува с асансьора. Ако Дубчек се намираше на третия етаж, сигурно за по-бързо щеше да използва стъпалата. Тя натисна копчето за надолу. Един лаборант чакаше с поднос с вакуумирани контейнери и я гледаше с изумление как натиска многократно вече светналия бутон.

— Нещо спешно? — попита той, когато очите им се срещнаха.

Един от асансьорите пристигна и тя се шмугна вътре. Имаше чувството, че на вратата й отне цяла вечност, за да се затвори и очакваше всеки момент Дубчек да връхлети и да я спре. Но най-после потеглиха надолу и тя леко се отпусна, но само за да установи, че спират на третия етаж. Дръпна се по-навътре в кабинката, благодарна в момента за дребния си ръст. Отвън биха я видели трудно.

Когато асансьорът потегли отново, тя се обърна и попита белокосия лаборант къде се намира закусвалнята. Той й каза да завие надясно, след като слезе, и да върви по посока на главния коридор.

Мариса излезе от асансьора и се насочи натам. Скоро до носа й достигна миризма на храна и тя продължи, следвайки обонянието си.

Реши, че е прекалено опасно да рискува и да използва централния вход на клиниката. Дубчек може вече да се бе обадил на полицаите да я спрат. Вместо това тя влезе забързано в закусвалнята, претъпкана в момента с обядващи. Тръгна директно към кухнята. Хората от персонала я изгледаха въпросително, но никой не я спря и не я попита нищо. Както си бе представяла, имаше товарна рампа и тя излезе точно на нея, заобикаляйки камион за доставка на мляко, който тъкмо разтоварваше.

Мариса скочи долу и бързо закрачи към Медисън авеню. След като бе изминала половината път на север до следващата пресечка, тя зави на изток по тиха улица, покрай която се редяха дървета. Имаше няколко пешеходци, което й вдъхна увереност, че няма да се загуби. Когато излезе на Парк авеню, махна на едно такси.

За да е сигурна, че никой не я следи, слезе на Блумингдейл, мина пред магазина до Трето авеню и спря второ такси. По пътя към „Есекс хаус“ беше убедена, че е в безопасност, поне за момента.

Пред вратата на хотелската си стая, на която още висеше табелката „Моля, не безпокойте!“, тя се поколеба. Макар никой да не знаеше, че се е регистрирала под фалшиво име, споменът за Чикаго я преследваше. Отвори вратата предпазливо и огледа помещението, преди да влезе вътре. След това остави вратата отворена, подпря я с един стол и отново сканира стаята. Провери под леглата, в гардероба и в банята. Всичко изглеждаше така, както го беше оставила. Успокоена, тя затвори и заключи, като използва всички налични резета и вериги за врата.

23 май — продължение

Мариса седна пред обилната порция плодове, които бе поръчала по румсървис за закуска тази сутрин и си обели ябълка с острия нож. Сега, когато подозренията й се потвърждаваха, не знаеше какво е следващото, което трябва да направи. Единственото, което можеше да измисли, е да отиде при адвоката на Ралф и да му каже какво знае: че малка група лекари от консервативната партия са внесли Ебола в частни клиники, за да разрушат системата на предплатеното медицинско здравеопазване. Би могла да предаде оскъдните факти, с които разполагаше, и да го остави той да се тревожи за останалата част от доказателството. Може би щеше да й предложи безопасно място, където да се скрие, докато нещата се изяснят.